Какво ще се случи, ако Русия нападне страна от НАТО? Отговорът на този въпрос дава Германското издание Die Welt, което провежда мащабна военнополитическа симулация, чиято цел е да бъдат откроени уязвимостите в системата за сигурност и в процеса на вземане на решения в първите критични часове на евентуален конфликт.
Симулацията, реализирана под формата на т.нар. „военна игра“, е изградена върху оценки на експерти по сигурността и възпроизвежда фиктивен сценарий от 27 октомври 2026 г., при който руски сили се струпват на границата с Литва. В рамките на упражнението два отбора – „син“ (Германия и съюзниците ѝ) и „червен“ (Русия), изиграват ключовите политически и военни решения. В ролите участват бивши политици, висши военни и анализатори, сред които Петер Таубер като федерален канцлер и политологът Александър Габуев в ролята на руски президент.
Резултатите от симулацията очертават тревожна картина. Според анализа Русия успява да постигне по-голямата част от целите си в Литва, използвайки ограничени сили и хибридни действия, докато колебанията и забавената реакция на НАТО ѝ позволяват да постави алианса пред свършен факт на терен.
„Руснаците постигнаха повечето от целите си, без да разгръщат значителен контингент“, коментира анализаторът по сигурността Бартломей Кот, участвал в учението в ролята на полски министър-председател. По думите му симулацията разкрива склонността на Запада да отстъпва под заплахата от ескалация.
Централно място в сценария заема литовският град Мариямполе – ключов транспортен възел в Южна Литва, през който минават стратегически европейски коридори, включително Via Baltica. В симулацията Русия представя окупацията на града като „хуманитарна операция“, използвайки и факта, че транзитният маршрут между Беларус и Калининград по международни договори трябва да остане отворен.
По хода на събитията САЩ отказват да задействат член 5 от договора на НАТО за колективна отбрана. Германия се колебае, а разположената ѝ бригада в Литва не се намесва, след като Русия използва дронове за миниране на райони в близост до база на алианса. Полша мобилизира войските си, но в крайна сметка се въздържа от навлизане на литовска територия.
„Възпирането не е само въпрос на военна сила, а и на политическа воля“, посочва военният анализатор Франц-Стефан Гади. Според него очакваното колебание на Германия е било достатъчно, за да даде стратегическо предимство на „червения отбор“. В рамките на симулацията Русия постига целите си с първоначална сила от около 15 хиляди войници.
Литовските военни обаче оспорват най-песимистичните изводи. Началникът на щаба на отбраната на Литва контраадмирал Гедрус Пременецкас подчертава, че в реална ситуация страната и съюзниците ѝ биха разполагали с предварителна разузнавателна информация и че дори самостоятелно литовската армия може да се справи с ограничена операция. Той акцентира и върху риска за Москва – при конфликт с НАТО Русия може да загуби Калининград.
Упражнението е проведено в началото на декември 2025 г. в Университета на Бундесвера в Хамбург с участието на German Wargaming Center. Освен политическите колебания, симулацията откроява и технически слабости, сред които прекомерният „електронен отпечатък“ на германските сили, правещ ги уязвими за противника.
Die Welt подчертава, че целта на подобни симулации не е да предсказват бъдеща война, а да помогнат на политическите и военните ръководства да разберат по-добре логиката на потенциалния противник и да подобрят реакциите си при криза.
