Смятаната за близка до Кремъл руска невротехнологична компания „Нейри“ обяви, че е разработила технология за контрол над животни чрез имплантиране на чипове директно в мозъка им. Експериментите вече се прилагат върху гълъби, използвани като т.нар. „био–дронове“. По данни на компанията птиците са оборудвани с миниатюрни камери с висока резолюция и малки соларни панели, което им позволява да се движат на големи разстояния, без нужда от батерии, и да остават незабележими в градска среда.
Разработката се представя като алтернатива на класическите дронове, но същевременно поражда сериозни въпроси за границите на технологичния контрол върху живи организми.
Проектът е свързван с Института по изкуствен интелект към Московския държавен университет, оглавяван от Катерина Тихонова, дъщеря на руския президент Владимир Путин. Той си сътрудничи с „Нейри“ в сферата на инвазивните невронни интерфейси. Финансирането на компанията идва от държавни фондове и от структури, свързвани с влиятелни руски бизнесмени.
Ръководството на „Нейри“ не крие амбициите си да разшири експериментите отвъд птиците. Изпълнителният директор Александър Панов говори за бъдеще, в което технологиите ще позволяват „програмиране“ на живи същества, като публичните му изявления често засягат идеи за радикално усъвършенстване на човека. Част от тези коментари, включително направени в контекста на войната в Украйна, предизвикват сериозни етични и политически реакции.
Макар че независима проверка на реалните резултати от тези разработки все още няма, а достъпът на външни експерти до подобни проекти в Русия е силно ограничен, самият факт, че подобни идеи се обсъждат открито и получават институционална подкрепа, поражда тревога.
Исторически примери за опити да се използват животни за разузнавателни цели съществуват още от времето на Студената война, но съвременните технологии значително разширяват тези възможности. Критиците обаче предупреждават, че дори при липса на доказана ефективност, съчетанието от напредък в невротехнологиите и ясна политическа воля може да превърне живите организми в инструмент на държавна военна стратегия. Именно това, според тях, е най-сериозният риск, който надхвърля рамките на научния експеримент.
