Американски и украински преговарящи са обсъждали амбициозна цел – Русия и Украйна да постигнат мирно споразумение още през март. Според източници на Reuters, запознати с разговорите, този срок обаче е малко вероятен заради липсата на напредък по най-спорния въпрос – териториите. По рамката, която Вашингтон и Киев обсъждат, всяко евентуално мирно споразумение ще бъде подложено на референдум в Украйна, който да се проведе едновременно с национални избори. Американската страна настоява вотът да се състои възможно най-скоро.
Преговорният екип на САЩ, ръководен от специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на президента Доналд Тръмп – Джаред Къшнър, е дал да се разбере на украинските си партньори по време на срещи в Абу Даби и Маями, че времето е ключов фактор. Според американските преговарящи, с наближаването на междинните избори за Конгрес през ноември Тръмп ще се съсредоточи повече върху вътрешната политика, което ще ограничи възможностите на Белия дом да инвестира политически ресурс в мирен договор.
Втората серия от тристранни разговори в Абу Даби приключи в четвъртък с размяна на 314 военнопленници и ангажимент диалогът да продължи. Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че следващият кръг вероятно ще се състои в Съединените щати. Русия отхвърли тази възможност.
Избори и референдум още през май
Според източниците на информационната агенция е обсъждан вариант изборите и референдумът да се проведат още през май. Други участници в процеса обаче определят този график като нереалистичен. Украинските изборни власти изчисляват, че при сегашните условия ще са необходими около шест месеца за организация на вот. Освен това ще са нужни законодателни промени, тъй като по време на военно положение избори и референдуми са забранени.
Подобна кампания би била и изключително скъпа. Украйна настоява за пълно прекратяване на огъня по време на изборния процес, за да се гарантира честността на вота, като в Киев изразяват опасения, че Москва има практика да нарушава договорени примирия.
Позицията на украинската страна остава непроменена – няма да бъде постигнато споразумение, докато не бъдат осигурени ясни гаранции за сигурността на Украйна от САЩ и техните съюзници.
Териториите – основната спънка пред мира
Скептицизмът около бързо мирно споразумение се засилва и заради разминаванията между преговорните екипи. Докато Украйна изпраща високопоставени политически представители, включително началника на президентската администрация, руската делегация е доминирана от военни и се ръководи от шефа на военното разузнаване (ГРУ) адмирал Игор Костюков.
Междувременно заместникът му, генерал-лейтенант Владимир Алексеев, беше прострелян в Москва от неизвестен нападател. Руският външен министър Сергей Лавров обвини Украйна, че стои зад атаката с цел саботаж на преговорите – твърдение, което Киев категорично отрича.
Според източници най-сериозната пречка остава бъдещето на източния регион Донбас. Русия настоява за пълен контрол над областта, включително територии, които все още се държат от украинската армия – искане, което Киев определя като неприемливо. Въпреки това украински представители допускат възможността за „нестандартни решения“, като демилитаризирана зона или специален търговски режим.
Друг спорен въпрос е Запорожката атомна електроцентрала – най-голямата в Европа, която се намира на окупирана от Русия територия. Москва отхвърля американско предложение централата да бъде поставена под контрола на САЩ и да снабдява с ток и двете страни, настоявайки сама да я управлява – вариант, който Украйна не приема.
Дори при решаване на тези проблеми остава рискът украинските избиратели да отхвърлят всякакви териториални отстъпки на референдум. Русия в момента контролира около 20% от територията на Украйна, включително Крим и части от Донбас. Проучванията показват, че мнозинството украинци продължават да се противопоставят на отстъпки срещу гаранции за сигурност.
