Повторните предсрочни избори, проведени за избор на наследник на забранения президент на босненските сърби Милорад Додик, потвърди победата на неговия съюзник, според окончателните резултати.
Гласуването в Република Сръбска се проведе, след като някои резултати от предсрочните избори през ноември бяха анулирани поради нередности, предаде AFP.
В това гласуване Синиша Каран, кандидатът, подкрепен от Додик и управляващата коалиция, спечели 50,4% от гласовете, а основният му съперник, подкрепен от опозицията, Бранко Блануша, получи 48,2%.
С разлика от по-малко от 10 000 гласа между двамата, опозицията обвини управляващата коалиция в измама, като твърдеше, че предполагаемите нередности са определили резултата.
В крайна сметка Каран спечели 50,5% от гласовете, а Блануша – 48%, както показаха резултатите от всички избирателни секции, оповестени от избирателната комисия вечерта.
Повторните избори на 8 февруари се проведоха в 136 от общо 2164 избирателни секции и засягаха над 80 000 избиратели.
Новият президент ще заема поста в продължение на осем месеца, тъй като Босна и Херцеговина ще проведе редовни общи избори в началото на октомври.
Изборите през ноември, белязани от ниска избирателна активност от по-малко от 36%, се проведоха, след като Додик, който беше начело на РС в продължение на почти две десетилетия, беше отстранен от поста си през август. Това стана след осъждането му от местен съд за игнориране на решенията на Кристиан Шмид, върховен представител на международната общност, който наблюдава мирното споразумение, което сложи край на междуетническата война в Босна и Херцеговина през 90-те години.
Додик, на когото бе забранено да заема публична длъжност в продължение на шест години, първоначално отхвърли присъдата, което предизвика една от най-сериозните политически кризи в балканската страна от войната през 1992-1995 г.
66-годишният политик, известен със сепаратистките си заплахи, в крайна сметка прие решението и позволи провеждането на предсрочните избори. Въпреки забраната, той остана де факто политически лидер на РС и продължи да действа като такъв.
Република Сръбска заедно с бошняшко-хърватската федерация съставляват Босна и Херцеговина от края на войната. Двете полуавтономни единици са свързани от слабо централно правителство.
