Топенето на морския лед в Арктика, ускорено от глобалното затопляне, отваря все повече корабни маршрути, които доскоро бяха непроходими. Това води до ръст на корабния трафик в региона, но и до сериозни екологични последици, предупреждават учени и природозащитни организации.
Един от основните проблеми е т.нар. черен въглерод – сажди, отделяни от корабите, които се натрупват върху ледници, сняг и морски лед. Те намаляват способността на повърхностите да отразяват слънчевата светлина и ускоряват затоплянето, пише Associated Press.
Така Арктика се превръща в най-бързо затоплящия се регион на планетата, с ефекти върху климатичните модели в целия свят.
„Това създава порочен кръг на все по-интензивно затопляне. Черният въглерод в Арктика практически не е регулиран“, заяви Сиан Прайър от коалицията Clean Arctic Alliance.
На този фон Франция, Германия, Дания и Соломоновите острови предложиха Международна морска организация (IMO) да въведе задължително използване на т.нар. „полярни горива“ – по-леки и по-малко замърсяващи – за всички кораби, които плават северно от 60-ия паралел. Очаква се предложението да бъде обсъдено тази седмица в Комитета за предотвратяване и реакция при замърсяване, а по-късно и в други органи на IMO.
През 2024 г. влезе в сила забрана за използване на тежко корабно гориво в Арктика, но според експерти ефектът ѝ засега е ограничен заради редица изключения и отсрочки, които позволяват употребата му до 2029 г.
Екологичните усилия обаче се сблъскват с геополитически интереси. Темата за замърсяването на Арктика отстъпи на заден план на фона на напрежението около региона, включително изказванията на Доналд Тръмп за необходимостта САЩ да „притежават“ Гренландия. Тръмп, който нееднократно е отричал климатичните промени, миналата година се противопостави и на въвеждането на глобални въглеродни такси за корабоплаването, което забави приемането на по-строги правила в рамките на IMO.
Данните показват ясно нарастване на трафика. По информация на Арктически съвет, между 2013 и 2023 г. броят на корабите, навлизащи във води северно от 60-ия паралел, е нараснал с 37%, а общото изминато разстояние – със 111%.
За същия период емисиите на черен въглерод от кораби в Арктика също са се увеличили – от близо 2 700 метрични тона през 2019 г. до над 3 300 тона през 2024 г., като най-голям принос имат риболовните кораби.
Екологичните организации смятат, че единственият реалистичен начин за ограничаване на замърсяването е строг контрол върху използваните горива, тъй като ограничаването на корабния трафик е практически невъзможно. Причините са икономически – риболов, добив на ресурси и по-кратки маршрути между Азия и Европа, които могат да спестят дни плаване.
Въпреки това някои големи компании заявяват, че засега ще избягват арктическите маршрути. Главният изпълнителен директор на Mediterranean Shipping Company Сьорен Тофт обяви, че компанията няма да използва Северния морски път, подчертавайки рисковете и екологичните последици.
