От седмици украинците живеят в замръзнал ад, докато Русия безмилостно атакува енергийната инфраструктура на страната.
С рояци дронове, балистични и хиперзвукови ракети Кремъл превръща температурите от –20°C в оръжие. В почти всички украински региони бяха въведени аварийни спирания на тока, след като руската кампания повреди топлоелектрически централи, подстанции и далекопроводи с високо напрежение. Хората мръзнат в домовете си, а жителите на Киев разполагат с електричество само за няколко часа на ден, пишат Мария Попова, доцент по политически науки, и Анастасия Лещишин, докторант по политически науки, в Policy Magazine.
Невероятната издръжливост и страдание на украинците постепенно се превърнаха в нещо „нормално“.
През зимата на 2022–2023 г., когато Русия водеше сходна незаконна бомбардировъчна кампания срещу украинската енергийна инфраструктура, медиите непрекъснато задаваха въпроса дали и кога Украйна ще се пречупи и ще се предаде под тежестта на тези лишения.
С напредването на онази зима външният свят постепенно разбра, че украинците няма да притиснат правителството си да капитулира пред Кремъл. Когато през 2022 г. Володимир Зеленски каза в прочутата си реч „Без вас“, че украинците биха предпочели да живеят без газ, ток, вода или храна, отколкото под руска окупация, той говореше от името на мнозинството в страната.
Днес социологическите проучвания продължават да показват, че огромното мнозинство от украинците възприемат ударите по енергийната мрежа като опит да бъдат принудени към капитулация (88%). Дори след повече от десетилетие война и четири години пълномащабно унищожение, една непокорна украинска мнозинствена група (65%) заявява, че е готова да търпи войната толкова дълго, колкото е необходимо, за да бъде запазена украинската независимост.
Но съдбата на украинските цивилни през тази жестока зима не е единствената история. Ключовият контекст е друг – международната общност позволява на Русия да извършва това открито военно престъпление без реален и смислен отпор.
Ако страните от Глобалния юг (погрешно) възприемат войната на Русия като регионален европейски проблем, който не изисква тяхната намеса, защо и самата Европа стои встрани от континентална война, докато Русия – необезпокоявана – прави всичко възможно да завладее Украйна?
Съюзниците на Украйна биха могли да въведат въздушен щит над украинските градове, който да предотврати настоящата хуманитарна катастрофа. Вместо това те продължават да молят Русия за мир, вместо да го изискват.
Украйна не е кокал, който да бъде хвърлен на един изхабен диктатор. Ясните признаци на руска слабост не бива да пораждат съчувствие към непокаялата се руска империя или тревога от пристъпите на нейния диктатор.
Докато Европа се колебае, а Доналд Тръмп превръща водещата демокрация в света в марионетка на Путин, непоколебимата съпротива на украинците поставя няколко ключови въпроса: защо администрацията на Тръмп участва във фарсови „мирни преговори“, в които се обсъждат трилиони долари бъдещо икономическо сътрудничество между САЩ и Русия, при положение че Владимир Путин отхвърля мира всеки ден, докато бомбардира Украйна безнаказано? Защо Европа се преструва, че Съединените щати все още са съюзник на Украйна? Защо Европа губи време в изготвяне на следвоенни планове, вместо да обсъжда как да бъде спряна руската агресия днес?
Докато западните демокрации продължават да приемат наратива, че Русия е предопределена да бъде глобална сила, ние ще се въздържаме да осуетим реализацията на мечтите и заблудите на Путин от страх от ескалация.
Украйна не е кокал, който да бъде хвърлен на един изхабен диктатор.
И все пак самата идея за руско поражение продължава да предизвиква силен дискомфорт на Запад. Сред основните страхове, които ни възпират да направим всичко необходимо за украинска победа, са опасенията от ядрена ескалация, фиксацията върху евентуалното „унижение“ на Русия и страхът от неизвестното, свързано с вътрешна нестабилност след военно поражение.
И все пак именно руската победа – а не руското поражение – е по-вероятно да увеличи риска от ядрена ескалация. Ако Украйна бъде притисната да приеме условия, които на практика означават капитулация, основният извод за света ще бъде, че ядрените оръжия са единственото реално възпиращо средство срещу инвазия. Онези, които нямат такива, ще поискат да се сдобият с тях възможно най-бързо.
Руска победа означава повече ядрени оръжия – произведени и придобити. Означава и че повече държави ще се окажат с една още по-окуражена Русия на прага си.
Що се отнася до опасенията от емоционалните сътресения, които поражението може да предизвика, вече сме били там.
Преди 30 години западната чувствителност утвърди интерпретацията на разпадането на Съветския съюз като „крах“. Това катастрофално определение – заедно с зле наречената „шокова терапия“ – не беше неизбежно. Западът можеше да избере друга, също толкова жизнеспособна рамка – например „освобождение“, която да отразява освобождаването на бившите имперски колонии, възстановили своя суверенитет и субектност.
Ако Украйна беше възприета като „освободена“ бивша колония – свободна да избира собствения си път въпреки емоционалната обвързаност на бившия си господар – западното внимание към украинските стремежи можеше да проправи пътя за нейното присъединяване към НАТО и Европейския съюз още в началото на 2000-те години.
Вместо това Западът се страхуваше да не демонстрира „триумфализъм“ и да не унижи Москва, въпреки че именно рамката на „краха“ подхрани възраждането на руския империализъм.
Ако възприемем украинската победа като „освобождение“, тази идея може да се разпростре и върху една победена Русия. Победата на Украйна би могла да разхлаби хватката на режима на Путин върху задушаваното му население и да вдъхне у всеки руснак воля, увереност и отговорност да държи собствената си власт под отчет.
Това би било истинска сила.
