Съветът на настоятелите в БАН ще се състои от 13 души, които на всеки шест месеца ще се запознават с финансовия отчет на БАН, а на всеки три години ще се запознава с резултатите от атестирането на всеки един от учените в БАН.
Това каза Огнян Стоичков, народен представител от ПГ на „Атака” и председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, във връзка с изготвения и внесен в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за БАН, пред агенция Фокус.
„Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за БАН действително беше изработен със съгласието на всички парламентарно представени групи и на независимите депутати, беше подкрепен и от ръководството на Българска академия на науките и от министъра на образованието, които бяха членове на работната група”, посочи Стоичков. Той каза, че основните промени са били очертани още на срещата с премиера Бойко Борисов на 1 февруари - създаване на Съвет на настоятелите и отчитане на БАН пред Народното събрание.
„Според мен тези идеи намериха своето адекватно законодателно решение. Стремежът ни в Съвета на настоятелите да обхванем максимално широк кръг от институции и органи, които могат да съдействат и да подпомагат дейността на академията, а от друга страна да я отворят и на обществено достъпен език да отчитат дейността на академията и пред обществото и пред Народното събрание”, посочи Стоичков.
По думите му така, например в Съвета на настоятелите се включват двама министри, определени от Министерски съвет, двама представители на Национално представителната организация на работодателите, двама представители на неправителствените организации, двама учени от Общото събрание на БАН и двама чуждестранни учени, наред с предходния председател на БАН, представител на Съвета на ректорите и представител на Националното сдружение на общините. Тези 13 човека са с право на глас и могат да вземат решения. Стоичков посочи, че председателят на БАН, който е и председателстващ Съвета на настоятелите, няма право на глас. По думите му той е живата връзка между Съвета на настоятелите като един орган за съдействие и координация и Управителният съвет, който вече има чисто управленски характер като функции и компетентност.
„Останалите членове на Съвета на настоятелството са министърът на икономиката на енергетиката; председателят на постоянната комисия, отговаряща за науката в Народното събрание; председател или член на Сдружение на банките и представител на дарителите в БАН. Основните компетентности на тези лица в Съвета на настоятелите са свързани със съдействие, координация и подпомагане, но и отчетност на дейността на академията. На всеки шест месеца БАН дължи финансов отчет на Съвета на настоятелите за всички научни звена – за институтите и другите звена и за тяхната самостоятелна дейност. На всеки три години Съвета на настоятелите се запознава с атестирането на всеки един учен от БАН, а на всеки две години с доклад за цялостната дейност на научните институти – финансова, научна и международна дейност”, заяви Стоичков.
„Тази важна компетентност сме предвидили, че за да се вземе решение, е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети от тези 13 човека, от които само двама са министри. Тоест няма място за съмнение за политическа намеса в дейността на БАН и опасенията, че изпълнителната власт ще закрива институти. Това може да стане само с две трети квалифицирано мнозинство от Съвета на настоятелите и мнозинство две трети от Общото събрание на БАН”, обясни Стоичков.
Само така, ако две трети от Съвета на настоятелите подкрепят това предложение, тогава съответния институт би могъл да се закрие и то на базата на анализа от последните пет или шест години – тоест два последователни периода на отчитане.
„От своя страна председателят на БАН се отчита до 30 април пред Народното събрание и представя годишен отчет за работата на БАН и за работата на всеки един научен институт. В момента са 47 института и за всеки един от тях той трябва да представи пред парламента финансов отчет - колко пари са похарчени от държавната субсидия, какви са резултатите от научната и международна дейност. По този начин обществото би могло да разбере какво се случва зад стените на БАН”, посочи Стоичков.
