САЩ и Азербайджан официално поставиха началото на стратегическо партньорство. Във вторник в Баку двете страни подписаха двустранно споразумение, което разширява икономическото и отбранителното им сътрудничество. Анализатори коментират пред Reuters, че то идва в контекста на по-широките усилия на Вашингтон да засили присъствието и влиянието си в Южен Кавказ. А това би било сериозен удар в „мекото подкоремие“ на Москва.
Документът е подписан от азербайджанския президент Илхам Алиев и вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, който посети Баку след визита в Армения.
Алиев определи договора като начало на „изцяло нов етап“ в отношенията между двете държави. По думите му той обхваща сфери като търговията с отбранителна техника и развитието на изкуствен интелект, като същевременно задълбочава сътрудничеството в енергийната сигурност и борбата с тероризма.
Идеята за хартата за стратегическо партньорство беше представена още през август по време на среща между Алиев и президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом. Тогава азербайджанският държавен глава подписа и мирно споразумение с арменския премиер Никол Пашинян, с което бе сложен край на дългогодишния конфликт между двете страни.
По-рано тази седмица Джей Ди Ванс беше на посещение и в Армения, където подписа отделно споразумение с Пашинян. Документът отваря възможност за изграждане на атомна електроцентрала в страната с участието на Съединените щати.
„Мекото подкоремие“ на Москва
Исторически погледнато, Южен Кавказ (Армения, Азербайджан и Грузия) винаги е бил възприеман от Москва като „мекото подкоремие“ на империята. Днес това разбиране е еволюирало в концепцията за критична буферна зона. Според скорошни доклади на британския институт RUSI руското военно присъствие в Гюмри (Армения) и окупираните територии на Грузия не е просто символ на минала мощ, а инструмент за недопускане на НАТО до южните граници на Руската федерация.
В същото време стабилността на Северен Кавказ (Чечня, Дагестан) е пряко зависима от това кой контролира процесите на юг от Кавказкия хребет. Всяко разклащане на руското влияние в Тбилиси или Ереван се възприема като покана за дестабилизация в рамките на самата Русия.
Регионът е и ключов възел за транспортните пътища между Изтока и Запада. Според анализи на Carnegie Endowment от тази година Русия по всякакви начини ще се опита да контролира „Средния коридор“, който свързва Китай с Европа през Централна Азия, Каспийско море, Кавказ и Турция, заобикаляйки нейните територии.
