Президентът Илияна Йотова връчи мандата за съставяне на служебно правителство на подуправителя на Българска народна банка Андрей Гюров. С това започва конституционната процедура по назначаване на нов служебен кабинет, който трябва да поеме управлението на страната до провеждането на избори и формирането на редовно правителство.
Срещата се проведе на „Дондуков“ 2, където държавният глава официално връчи мандата. В следващите дни Гюров трябва да предложи състав на Министерския съвет. След представянето на имената се очаква президентски указ за назначаването на служебното правителство.
Назначението е в рамките на променената Конституция, която въведе т.нар. „домова книга“ – ограничен кръг висши длъжности, от които президентът може да избере служебен министър-председател. Като подуправител на БНБ Гюров попада в този списък.
Какви задачи предстоят?
Първата и основна задача пред служебния премиер е съставянето на кабинет в кратък срок. След като предложи имената на министрите, президентът трябва да издаде указ за назначаването на служебното правителство.
Най-непосредственият ангажимент на новия кабинет ще бъде подготовката и провеждането на изборите. Това включва осигуряване на финансиране, организационна и логистична координация с Централната избирателна комисия, работа с областните администрации и гарантиране на нормалното протичане на вота в страната и в чужбина.
Служебното правителство ще отговаря и за текущото управление на държавата. Това означава контрол върху публичните финанси, изпълнение на бюджета, управление на администрацията и участие в заседания на европейски и международни формати. Кабинетът ще трябва да осигури приемственост по поетите ангажименти на страната към ЕС и международните партньори.
Какво може и какво не може да прави служебният премиер?
Служебният министър-председател има същите конституционни правомощия като редовния премиер. Той ръководи и координира дейността на Министерския съвет, предлага структурата и състава на кабинета, подписва актовете на правителството и представлява изпълнителната власт.
Служебният кабинет може да приема постановления и решения, да предлага законопроекти в Народното събрание и да сключва международни договори в рамките на правомощията си. Той упражнява пълната изпълнителна власт до избирането на редовно правителство.
Ограничението е политическо, а не правно. Основната цел на служебното управление е организиране на избори и осигуряване на стабилност. След конституционните промени парламентът не се разпуска автоматично, което означава, че служебният кабинет подлежи на парламентарен контрол и може да бъде изслушван от депутатите.
Служебният премиер няма собствен парламентарен мандат и не разполага с политическа подкрепа по силата на коалиционно споразумение. Управлението му е временно и продължава до съставянето на редовно правителство.
ФрогНюз
