Скрити камери в козметични студиа. Записи от лекарски кабинети. Жени, които разбират случайно, че интимни кадри с тях може да съществуват. Случаите на незаконно заснемане на жени в козметични салони и медицински кабинети в страната предизвикаха проверки и разследвания. Но какво може да направи човек, ако разбере, че е бил записван без съгласие?
През последните седмици бяха разкрити случаи на незаконно заснемане на жени – от скрити камери в козметични студиа до разпространени онлайн записи от гинекологични кабинети и обекти за естетични процедури, по които прокуратурата и полицията образуваха проверки и досъдебни производства.
На този фон Българският фонд за жените публикува указания как пострадалите могат да търсят защита. Никой няма право да снима или записва човек без неговото знание и изрично съгласие, когато става дума за личното пространство или за интимни ситуации. Образът на човек представлява лични данни и попада под защита на закона, припомнят от фонда.
Незаконното заснемане и разпространение на интимни кадри може да представлява престъпление по Наказателния кодекс, включително за нарушаване на неприкосновеността на личния живот.
Към кого да се обърнем?
При съмнение за незаконно заснемане пострадалите могат да подадат сигнал в най-близкото районно управление на МВР, както и писмен сигнал до районната прокуратура по местопроизшествието. Възможно е подаване и онлайн чрез сайта на прокуратурата. Експерти съветват сигналът да бъде подаден възможно най-бързо, тъй като при разпространение в интернет съдържанието може да бъде копирано и препубликувано многократно.
Сигнал може да бъде изпратен и до ГДБОП – дирекция „Киберпрестъпност“ на имейл report@cybercrime.bg или на телефон 0885 525 545, особено ако има данни за разпространение на кадри онлайн или в чуждестранни сайтове.
Жалба може да бъде подадена и до Комисията за защита на личните данни, тъй като образът е лична информация. Срокът за това е до една година от момента, в който пострадалият е разбрал за съществуването на снимките или видеозаписите.
Възможно ли е обезщетение?
Пострадалите имат право да заведат гражданско дело за неимуществени вреди – за стрес, унижение и накърняване на достойнството. Това става чрез иск пред съда с помощта на адвокат, специализиран в защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот.
Експерти съветват доказателствата да не бъдат изтривани. Снимки, линкове, съобщения и чатове трябва да се запазят и предоставят на разследващите органи.
Спиране на разпространението и подкрепа
Ако кадрите вече са публикувани онлайн, те могат да бъдат докладвани директно в съответната платформа или сайт с искане за премахване.
Психологическа и правна подкрепа може да бъде потърсена от организации като Фондация „Асоциация Анимус“ и Асоциация „Деметра“. От Българския фонд за жените заявяват солидарност с пострадалите и насърчават жените да търсят правата си.
Незаконното заснемане не е просто скандал в социалните мрежи, а нарушение на закона. Подаването на сигнал е ключово не само за личната защита, но и за предотвратяване на нови случаи.
ФрогНюз
