Президентът Илияна Йотова наложи вето върху промени в Изборния кодекс, свързани с гласуването в чужбина. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Ветото е върху текстове, които въвеждат таван от до 20 избирателни секции извън българските дипломатически и консулски представителства в държави, които не са членки на ЕС. На практика ограничението засяга секции, които се откриват извън посолства и консулства.
Йотова се позовава на чл. 10 и чл. 42 от Конституцията и подчертава, че избирателното право е всеобщо, равно и пряко. Според нея механичното въвеждане на горна граница от 20 секции, независимо от броя на подадените заявления, създава реален риск част от българските граждани да бъдат възпрепятствани да гласуват.
Президентът цитира практика на Конституционен съд, според която държавата е длъжна да осигури свободно и безпрепятствено упражняване на избирателното право и не може да създава процедурни бариери, които да го затрудняват или правят невъзможно.
Според мотивите различният режим за разкриване на секции в държави членки на ЕС и в държави извън ЕС нарушава конституционния принцип на равенство по чл. 6 от Основния закон.
В ЕС при подадени 40 заявления задължително се разкрива секция. В страни извън ЕС обаче се въвежда лимит от 20 секции, независимо дали заявленията са значително повече. Това, по думите на Йотова, поставя българските граждани извън ЕС в по-неблагоприятно положение.
Държавният глава посочва, че в предходни избори в някои държави извън ЕС са били разкривани над 100 секции. При новия режим значителна част от избирателите ще трябва да пътуват на големи разстояния или ще се струпват в ограничен брой секции. Това може да доведе до невъзможност всички желаещи да упражнят правото си на глас в рамките на изборния ден.
Йотова отбелязва и още един правен парадокс. Изборният кодекс въвежда принцип на задължително гласуване. Според нея държавата не може едновременно да изисква участие и да създава условия, които практически го затрудняват.
В мотивите си президентът предупреждава, че промени в изборните правила непосредствено преди избори, без задълбочен обществен дебат, противоречат на принципа на правовата държава. Тя подчертава, че стабилността и предвидимостта на изборното законодателство са ключови за легитимността на изборите.
Йотова изтъква, че България е поела ангажименти към стандартите на Европейския съюз и Съвета на Европа за свободни и честни избори с максимален достъп до участие. Според нея приетите текстове се отклоняват от този стандарт и създават риск от допълнително разклащане на общественото доверие в изборния процес.
Промените минаха след дълги дебати в парламента. Поддръжниците им ги защитиха с аргументи за по-строг ред и по-малък риск от манипулации зад граница. Опонентите им ги нарекоха ограничаване на правото на вот на българите извън страната.
В дните преди ветото партии и публични фигури призоваха държавния глава да върне текстовете за ново обсъждане.
Въпросът за броя и разположението на изборните секции зад граница не е нов. През последните години темата предизвиква остри политически спорове, особено по отношение на държави извън ЕС с компактни български общности.
След ветото Народното събрание трябва да преразгледа върнатите текстове. Ако депутатите ги приемат повторно, законът може да влезе в сила независимо от възраженията на президента. Дебатът около секциите в чужбина обаче вече се очертава като един от ключовите политически спорове преди следващите избори.
