Най-новият китайски арктически ледоразбивач, способен да пробива лед с дебелина до 2,5 метра, се превръща в символ на амбициите на Пекин в Далечния север – регион, в който напрежението нарасна рязко заради опитите на президента на САЩ Доналд Тръмп да постави Гренландия под американски контрол, пише в свой анализ Financial Times. Въпросният кораб с ядрено задвижване беше представен през декември като концептуален проект и е замислен като прототип за зараждащия се китайски полярен флот.
Проектът е дело на държавния 708-и изследователски институт, който описва съда като „многофункционален“ – едновременно товарен кораб и платформа за полярен туризъм. Макар Китай официално да определя интересите си в Арктика като свързани с търговия и научни изследвания, малцина анализатори се съмняват в двойния – цивилен и военен – характер на програмата. Той включва изграждане на изследователски бази, енергийно сътрудничество, както и съвместни военни патрули с Русия в близост до Аляска.
Разширяването на китайската програма за ледоразбивачи допълнително засили тревогите на Запада относно нарастващото присъствие на Пекин и Русия в Арктика – аргумент, който Доналд Тръмп използва, за да оправдае идеята за американско владение на Гренландия. Още повече, че затоплянето на климата води до намаляване на арктическия лед, което отваря възможности за по-кратки морски маршрути между Китай и Европа.
Хелена Легарда, ръководител на програма в института Merics, коментира пред изданието, че Пекин възприема Арктика като „нов фронт в геополитическото и геостратегическото съперничество със САЩ и Запада“.
„Китай иска да разшири влиянието си, физическото си присъствие и достъпа си до Арктика“, подчертава тя.
Тези амбиции засилват опасенията сред експерти и политици във Вашингтон и други западни столици, които очакват ожесточена надпревара за контрол над по-бързи и по-евтини транспортни маршрути, както и над богатите природни ресурси, които стават по-достъпни с топенето на полярните ледове. Арктика предлага и сериозни военни възможности – от космически и сателитни операции до стратегическо разполагане на ядрени подводници. Това увеличава риска напрежението да прерасне в директна конфронтация.
Корабостроителницата, в която е построен първият китайски ледоразбивач местно производство, е същата, която изгради и „Фудзиен“ – третия и най-модерен самолетоносач на Китай, влязъл в експлоатация в края на миналата година. Тя се управлява от държавния гигант China State Shipbuilding Corporation.
Китай проявява интерес към Арктика от десетилетия, но активността му рязко се ускори през последните години, паралелно с нарастващата му икономическа и геополитическа тежест. Първият си ледоразбивач – „Сюелун“ („Снежен дракон“) – Пекин закупува от Украйна още през 1993 г., преди да започне изграждането на собствен флот. През 2004 г.
Китай открива първата си постоянна арктическа изследователска станция на норвежкия архипелаг Свалбард, а през 2018 г. – втора в Исландия. Същата година Пекин представя и официалната си арктическа политика, в която се говори за изграждане на „Полярен път на коприната“ чрез развитие на арктическите морски маршрути. В документа се акцентира върху научните изследвания и хидрографските проучвания, целящи подобряване на сигурността и логистичните възможности в региона.
Ледоразбивачите са ключов инструмент за проектиране на влияние в полярните ширини, тъй като позволяват достъп и постоянно присъствие в иначе недостъпни територии. Администрацията на Тръмп вече е заделила 9 млрд. долара за ледоразбивачи и инфраструктура в Арктика и Антарктика, за да гарантира „достъп, сигурност и лидерство на САЩ в полярните региони“.
В своята стратегия от 2018 г. Китай се самоопредели като „държава, близка до Арктика“ – формулировка, която предизвика остра реакция от тогавашния държавен секретар на САЩ Майк Помпео.
„Има арктически държави и неарктически държави. Трета категория не съществува“, заяви той.
Според анализатори китайската стратегия е по-скоро дългосрочно изграждане на присъствие, отколкото открита военна експанзия. До момента няма данни за китайски военни кораби, плавали в самия Северен ледовит океан. Въпреки това експертите предупреждават, че зад цивилната фасада Пекин постепенно заявява претенции и присъствие в един от най-стратегическите региони на XXI век.
