Как звучи спортът, когато не можеш да го чуеш? Отговорът, който дават Дефлимпийските игри в Токио, е изненадващ: той може да се види, да се усети с тялото и дори да се „държи“ в ръцете. Благодарение на нови технологии, спортното преживяване за глухите фенове вече не е компромис, а различен, пълнокръвен начин да бъдеш част от играта.
За почитателите на спорта на живо атмосферата е почти толкова важна, колкото и самото състезание – ритъмът на играта, реакциите на публиката, напрежението във въздуха. Звукът традиционно е в центъра на това преживяване. Но на Дефлимпийските игри в Токио той е преосмислен така, че никой да не остане извън емоцията.
Повече от век Дефлимпиадата е най-високото ниво на спортна конкуренция за глухи атлети. Днес тя е и глобална лаборатория за приобщаващи технологии, в която инженери, дизайнери и глухи потребители заедно търсят нови начини спортът да бъде преживян отвъд слуха.
В залата за тенис на маса зрителите не само следят топката. Над игрището големи екрани показват анимирани ономатопеи – визуални звукови ефекти, които пресъздават ритъма, силата и динамиката на разиграванията. Всеки удар има свой „образ“, всяка серия – свое темпо. Звукът е преведен на език, който се вижда.
В японската култура ономатопеите са добре познати от мангата и медиите. На Дефлимпийските игри тази традиция се превръща в инструмент за достъпност, който помага дори на зрители без задълбочени познания за спорта да разберат кога моментът е решаващ и кога инерцията се променя.
Извън спортните зали Токио също се превръща в пространство за експерименти. Прозрачни екрани в метрото превръщат звуците в текст, а системи с изкуствен интелект разпознават съобщения, сигнали и предупреждения, за да ги предадат визуално и чрез жестов език.
Така градът „говори“ по начин, който е достъпен за всички.
