НОВИНИ


20 г. за удушаването на Евгения: Гняв срещу системното насилие и безнаказаност

3 3249 16.02.2026
20 г. за удушаването на Евгения: Гняв срещу системното насилие и безнаказаност

Четири години след убийството на Евгения Владимирова България отново е изправена пред болезнен въпрос: как държавата оценява живота на една жена, убита в собствения си дом. Малко над два месеца след като Върховният касационен съд върна делото за ново разглеждане, Софийският апелативен съд направи рязък завой. Присъдата на Орлин Владимиров за убийството на съпругата му Евгения Владимирова беше намалена от доживотен затвор на 20 години. Баща му Пламен Владимиров, обвинен като помагач и съучастник, беше изцяло оправдан.


Решението идва след години съдебни битки, експертизи и противоречия. Но извън правните детайли остава един факт: 33-годишна жена беше удушена в дома си, а тялото ѝ беше натъпкано в куфар и изхвърлено във водоем.

 

Убийството


Според обвинението Орлин Владимиров е убил Евгения през октомври 2021 г. в апартамента им в столичния квартал „Лагера“. Прокуратурата твърди, че убийството е извършено по особено мъчителен начин – първо чрез удушаване с ръце, а след това със стреч фолио.





Съдебномедицинската експертиза категорично установи причината за смъртта – механична асфиксия вследствие на удушаване. Вещите лица посочиха, че Евгения е оказвала съпротива. По тялото ѝ са установени признаци на борба. Смъртта не е настъпила мигновено. Тя е продължила минути. В този период жертвата е била в съзнание.

 

Това не е внезапен фатален удар. Това е продължителен акт на насилие.

 

След смъртта тялото е поставено в куфар и изхвърлено край Перник. Самото укриване на трупа изисква време, усилие и хладнокръвие.

 

Психиатричната експертиза на Орлин Владимиров не установи психично заболяване. Експертите заявиха, че не става дума за патологичен афект. Няма данни за невменяемост. Действията са извършени при съзнание.

 

Ролята на бащата


Пламен Владимиров беше обвинен като помагач. Заради пряката родствена връзка със сина си той не може да бъде подведен под отговорност за укриване на престъпление. Единственият възможен вариант беше да бъде осъден като съучастник – ако е знаел предварително за намерението и е съдействал за реализирането му.

 

Прокуратурата твърдеше, че бащата е знаел за плана и е помогнал за укриването на тялото. Според обвинението мотивът е ревност. Представени бяха косвени доказателства, включително показания на свидетели, които твърдят, че са забелязали автомобила му да следи Евгения преди убийството.

 

Казусът обаче се усложни от процесуални проблеми. Показанията на полицаи и следствени експерименти с участието на двамата подсъдими бяха изключени от доказателствата, защото са проведени без адвокат и без предупреждение, че могат да се самоинкриминират. Съдилищата по-рано бяха приели показанията на поемни лица, които преразказват думи на Пламен Владимиров, като косвено доказателство.

 

Именно тази част се оказа най-уязвима. Върховният касационен съд върна делото, като прие, че мотивите за доживотната присъда на бащата не са достатъчно убедителни. При новото разглеждане Апелативният съд стигна до пълното му оправдаване. Към момента липсват публично обявени мотиви за този извод.

 

От доживотен затвор до 20 години


Преди делото да стигне до ВКС, и първата, и втората инстанция наложиха доживотни присъди и на двамата. Имаше и особени мнения на съдии – както в подкрепа на по-тежкото наказание, така и в защита на бащата.

 

Сега картината е различна. Орлин Владимиров получава 20 години. Пламен Владимиров е оправдан. Синът остава в ареста. Бащата излиза без мярка за неотклонение.

 

Правото допуска подобни обрати. Но въпросът е как обществото ги възприема, когато става дума за убийство в дома, извършено чрез продължително удушаване, със съпротива от страна на жертвата и последващо укриване на тялото.

 

Домашното насилие като системен проблем


Случаят „Евгения“ не е просто криминална история. Той е част от по-широка картина на насилие в интимни отношения. Убийствата на жени от партньори рядко са спонтанни. Те са крайна точка на процес. Процес на контрол, психологически натиск, страх.

 

От Български фонд за жените заявиха, че са „дълбоко тревожни и възмутени“ от решението.

 

„Евгения не е просто име от съдебно дело. Тя е млада жена, майка, човек с живот, който беше насилствено отнет“.

 

Организацията подчертава, че когато убийството е извършено в домашна среда, говорим за ескалация на насилие, основано на пола. И предупреждава, че общественото доверие в защитата на живота и сигурността на жените е ключово.

 

В България темата за домашното насилие години наред беше политически неудобна. Дебатът за Истанбулската конвенция беше превърнат в културна война. Междувременно жертвите останаха реални, а защитата – недостатъчна.

 

Недостатъчно кризисни центрове. Ограничена превенция. Липса на координация. Слаби механизми за ранно разпознаване на риска.





Когато едно убийство, извършено по особено мъчителен начин, води до намалена присъда, обществото неизбежно се пита дали системата разпознава цялата тежест на подобни престъпления.

 

Протестът


На 19 февруари от 18:30 ч. пред Съдебната палата в София ще се проведе протест. Организаторите призовават хората да донесат стар куфар – като символ на начина, по който беше открито тялото на Евгения.

 

„Събираме се, за да застанем до близките на Ети. Събираме се, за да покажем, че не сме безразлични. Събираме се, за да кажем ясно: нито една повече“.

 

Случаят „Евгения“ вече е повече от дело. Той е тест за това дали насилието в дома ще бъде третирано като спешен обществен проблем или ще продължи да бъде болезнена, но повтаряща се хроника.

 

 


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама