Малцина исторически фигури претърпяват толкова радикална вътрешна метаморфоза. През 1858 г. Васил Кунчев приема монашеството под името Игнатий. Но манастирските стени се оказват твърде тесни за неговия дух.
Навръх Великден през 1864 г. той извършва своя първи символичен акт на бунт – сам отрязва дългите си монашески коси. Този жест не е отказ от вярата, а смяна на службата. Левски заменя молитвеника с оръжие, осъзнавайки, че пътят към Бога за един поробен народ минава през свободата.
Най-интересната част от биографията на Левски е неговата легендарна способност да бъде невидим. Изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО) изисква той да кръстосва България непрестанно, докато по петите му са хиляди заптиета. Успявал е да се изплъзне чрез маскировка и ледено хладнокръвие. Левски се е преобразявал в търговец, селянин, дори в турски чиновник. Говорел е перфектно турски и е познавал ислямските обичаи, което му позволявало да преминава през постовете необезпокояван. Разказват се десетки истории как Апостола е вечерял в една стая с турските полицаи, които са го издирвали, дори им е помагал да разчитат описанието от собственото му тескере.
Той не е просто бунтовник, а гениален логистик. Левски създава „държава в държавата“ с тайни пощи, пароли и доверени хора във всяко село.
Левски велик има прогресивна и модерна визия за бъдещето. В епоха на монархии и империи, той чертае план за демократично управление, в което всички етноси и религии ще бъдат равни пред закона. „В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. Всичките народи в нея ще живеят под едни чисти и святи закони – и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще бъде.“ Тези думи звучат модерно дори днес, в 2026 година. Той не мрази турския народ, а деспотичната и остаряла държавна система.
Залавянето му при Къкринското ханче и последвалият процес в София са финалният тест за неговия характер. Пред съда Левски поема цялата вина върху себе си, за да защити комитетската мрежа. Не предава никого. Не моли за милост.
Когато на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. той увисва на бесилото, империята вярва, че е приключила с един опасен бунтовник. В действителност, тя създава неговия най-мощен паметник – паметта на един народ, който вече не се страхува да бъде свободен.
