Германия предприема стъпки за значително разширяване на правомощията на своята служба за външно разузнаване в подготовка за възможно охлаждане – и дори скъсване – на отношенията със Съединените щати, пише Politico. Плановете се появяват на фона на нарастващи опасения сред германски и други европейски лидери, че Белият дом може да прекрати или да използва като лост за натиск споделянето на разузнавателна информация, от което Европа в голяма степен зависи.
Според представители в Берлин, както европейските държави са принудени рязко да засилят военния си капацитет, за да постигнат по-голяма стратегическа автономия, така и германското разузнаване трябва да стане далеч по-ефективно и самостоятелно.
„Искаме да продължим тясното сътрудничество с американците“, казва пред изданието Марк Хенрихман, председател на специална комисия в Бундестага, която контролира разузнавателните служби. „Но ако някой бъдещ президент на САЩ реши да действа сам, без Европа, тогава ние трябва да можем да стоим на собствените си крака.“
Германските власти смятат ситуацията за особено спешна, тъй като външното разузнаване на страната – Федералната разузнавателна служба (BND) – е обект на много по-строги законови ограничения в сравнение с аналогични служби в други държави. Те са въведени съзнателно след Втората световна война, за да се предотврати повторение на злоупотребите на нацистките тайни служби. Въпреки че са създадени с демократична цел, тези правила имат и страничен ефект – силна зависимост на Германия от американското разузнаване, което днес все по-често се възприема като риск.
„В разузнаването винаги стои въпросът: какво давам и какво получавам“, подчертава Хенрихман. „Ако Германия е само получател, рискът става прекалено голям.“
Канцлерът Фридрих Мерц настоява за значително разширяване и „развързване на ръцете“ на BND – включително правомощия за саботажи, офанзивни кибероперации и по-агресивен шпионаж.
Наследството на нацизма
BND е създадена през 1956 г. със строги законови ограничения, целящи да предотвратят повторение на практиките на Гестапо и СС – въпреки че в ранните ѝ години много от агентите са бивши нацисти. За да се избегне намеса във вътрешните работи, службата е подчинена на канцлерството и строг парламентарен контрол, като ролята ѝ се свежда до събиране и анализ на информация, без право на активна намеса.
Тези ограничения действат и днес. Германските разузнавачи могат да открият подготвяна кибератака, но практически нямат правомощия да я предотвратят самостоятелно. Те могат да подслушват при строг съдебен контрол, но не и да извършват саботаж.
Допълнително, строгите закони за защита на личните данни – повлияни и от наследството на източногерманската ЩАЗИ – изискват BND да заличава лична информация, преди да я споделя с партньорски служби.
Според германски официални лица тези ограничения вече са неоправдани на фона на нарастващите руски саботажни действия.
Заради слабия си разузнавателен капацитет Германия разчита силно на САЩ. Американските служби например са предупредили за руски заговор за убийство на главния изпълнителен директор на Rheinmetall, както и за планирано нападение срещу израелското посолство в Берлин. Според публикация на Bild едва около 2% от предупрежденията за терористични заплахи към днешна дата идват от самата BND.
