Докато очите ни са вперени в мишените на биатлонистите и скоростта на скиорите, Зимните олимпийски игри в Италия поднасят коктейл от технологичен футуризъм, логистичен абсурд и италиански инат. Милано/Кортина 2026 вече официално е Олимпиадата на контрастите. Ето какво се случва зад кулисите на голямото шоу.
„Извънземните“ качулки: Когато Формула 1 влезе в биатлона
Ако сте се чудили защо нашите момичета Лора Христова и Милена Тодорова изглеждат като героини от научнофантастичен филм на стартовата линия, отговорът е един: аеродинамика.
На тези Игри видяхме масовото навлизане на т.нар. „аеро-качулки“ и цели костюми, тествани в аеродинамични тунели. Тези аксесоари не са за красота – те са проектирани да намаляват съпротивлението на въздуха точно в зоната на главата и раменете. При скорост от 60-70 км/ч при спускане, тези „шлемове“ пестят ценни милисекунди. В спорта днес разликата между бронза и четвъртото място (което за малко да ни донесе Милена) често е колкото дебелината на един косъм... или на една качулка.
Олимпиада в два свята
Забравете за „Олимпийското село“, където всички са заедно. Милано/Кортина 2026 е разпръсната на площ от близо 400 километра.
Милано е блясък, мода и лед: тук са хокеистите и фигуристите, които живеят в ритъма на големия град.
Кортина д'Ампецо е суровият алпийски рай: тук са скиорите и биатлонистите, изолирани сред скалите.
Спортистите буквално живеят в различни светове. Докато едните закусват в центъра на световната мода, другите се борят с вятъра в Доломитите. Много от атлетите се шегуват, че ще се видят с колегите си от другите спортове чак на летището на прибиране.
Италианският инат за 100 милиона евро
Големият куриоз на тези Игри остава ледената писта в Кортина. МОК (Международният олимпийски комитет) до последно молеше Италия да не строи нова писта за бобслей, а да използва готовите съоръжения в Австрия или Швейцария. „Никога!“, отговориха италианците. Те изляха над 100 милиона евро в легендарната писта „Еудженио Монти“, която беше затворена от десетилетия. Резултатът? Най-скъпият и най-модерен улей в историята, който строителите завършиха буквално в последните минути преди инспекциите. Сега спортистите го наричат „Ферарито на леда“, но цената му ще се изплаща от поколения италианци.
Сняг от слънце?
Климатичните промени превърнаха Олимпиадата в „бяла ивица сред кафяви планини“. Повечето писти са покрити със 100% изкуствен сняг. Любопитното е, че Италия използва „зелена енергия“ – гигантски ферми от слънчеви панели захранват оръдията за сняг. Така, парадоксално, слънцето, което топи снега, всъщност помага за неговото създаване.
