Руските окупационни власти в Крим са създали инфраструктура за пълноценно обучение на специалисти за безпилотни летателни системи. Руските медии съобщават за създаването на мащабен център за обучение на оператори на безпилотни летателни апарати на полуострова.
Борис Бабин, експерт от Кримската асоциация за реинтеграция, отбелязва, че процесът обхваща както милитаризацията на младежта чрез „курсове, обучения и училища“ в сътрудничество с колежи и университети, така и обучението на действащи военни на множество кримски полигони.
Андрей Риженко, капитан първи ранг в оставка и заместник-началник на щаба на Военноморските сили на Въоръжените сили на Украйна (2004-2020), разказва пред УНИАН за милитаризацията на кримската младеж, руската пропаганда, ролята на полуострова и реалността на евентуално укрепване на окупационната армия.
- До каква степен създаването на пълен цикъл на обучение на оператори на безпилотни летателни апарати в окупирания Крим би могло да подобри способността на Русия да извършва атаки с дронове срещу Украйна? И кога броят на тези атаки би могъл реално да се увеличи?
- В момента в Русия се говори много за морски дронове. Те се произвеждат в много заводи. Разбирам, че това е правителствена политика сега. Преди агресията не правеха нищо, но когато видяха колко е ефективно, просто го копираха. И това не е първият път.
Това е лошо, защото няма нужда да демонстрираме на врага цялата ни атака или операция след първата успешна. Това беше нашият проблем: нещо работеше и веднага публикувахме видео. Това важеше особено за операция „Паяжина“ – не е съвсем ясно защо направихме това, точно както след експлозията на кримския пост. Врагът вижда всичко и прави същото – той напълно възпроизвежда нашите действия.
Твърди се, че разработват дронове „Скорупа“, които служат като носители за FPV дронове. Те летят до брега, след което FPV дроновете нанасят удари. Те не носят много експлозиви, но могат да ги доставят с голяма прецизност. Управляват се чрез оптични влакна.
Те биха могли да бъдат използвани за блокиране на изходи от пристанища, атакуване на инфраструктура или затваряне на съществуващи „коридори“.
Мисля, че те могат по някакъв начин да атакуват кораби дори в териториалните води на България и Румъния. И никой няма да може да определи на кого принадлежи дронът. Просто ще кажат, че е украински дрон, който се е отклонил от курса. Виждали сме това много пъти. Така че мисиите са чист саботаж. Нямаме какво да унищожаваме.
- Ще се сблъска ли Русия с някакви проблеми при изграждането на дронове?
- Русия има два сериозни проблема. Първият са двигателите, а вторият е системата за управление на дрона. Преди използваха Starlink на своите дронове, но сега тази технология е на практика недостъпна за тях.
„Shell“ по същество беше копие на Magura и също разчиташе на Starlink или много подобна система. Без сателитна навигация те няма да могат ефективно да контролират дрона на дълги разстояния и това остава сериозен проблем.
Те използват тези дронове както за атаки, така и за предполагаеми мисии за търсене и спасяване. Искат да ги разположат по Северния морски път.
Малко вероятно е това да окаже съществено влияние върху милитаризацията на Крим. Там има далеч по-опасни военни съоръжения, както за Украйна, така и за всички черноморски страни. Например, те биха могли да възстановят съветските ядрени хранилища, от които има много, или да внесат боеприпаси от Новоросийск, което би представлявало далеч по-голяма заплаха.
Всеки руски кораб, от ракетен катер надолу, може да носи този боеприпас. Това включва, между другото, хеликоптери, самолети и военноморска авиация.
Така че този център е по-скоро политически трик, отколкото реална заплаха. Не бих му обърнал много внимание.
- Дали Русия залага на Крим като център за обучение на специалисти по безпилотни системи, може би заради географското му местоположение?
- Къде биха установили този център? Крим е полуостров, с море наблизо. Ако направят нещо лошо на Украйна, Крим би бил най-доброто място за разполагане на силите им. Те имат инфраструктурата там и могат да тренират и разполагат ресурсите си директно от Крим.
Разстоянието от Севастопол до Одеса е 145 морски мили, или по-малко от 280 километра. Това е оперативният обхват на оперативно-тактическите дронове, както в морето, така и във въздуха. А ако вземем например северното крайбрежие на Крим, то е още по-близо.
Дали концентрацията на такава инфраструктура в Крим го прави потенциална военна цел? Колко уязвима е тази инфраструктура от военна гледна точка и променя ли нейното присъствие стратегическата роля на Крим във войната? Или тя отдавна е превърната във военна база и това не е ли нещо ново?
Стратегическата му роля остава непроменена. Той остава бастион на военноморските сили. Те имат много ракети там. Имат поне четири различни ракетни системи там, които използват за атаки срещу Украйна. Това са „Бал“, „Бастион“, „Калибър“ и ракетата Х-35. Плюс „Искандер“ като пета система. Така че, там има много ракети, много самолети. Оттам се изстрелват безпилотни летателни апарати.
Така че, да се каже, че ситуацията там е трагична, е неоправдано. Новият капацитет – да, той трябва да бъде наблюдаван, защото е подобен на саботаж, подривен по своята същност. И ще бъде насочен срещу нашите цивилни структури.
- Какви са дългосрочните последици от милитаризацията на Крим за сигурността на Черноморския регион? И какво трябва да направи Украйна сега, за да намали или смекчи тези рискове?
- Последиците както за Украйна, така и за региона са дълбоки. Крим винаги е бил разглеждан като база за проектиране на сила към Средиземноморието, Северна Африка, Атлантика и Близкия изток.
Украйна трябва да развие сили, които ще предотвратят активното разполагане на противника в ключови точки. Това включва използването на Сили за специални операции, разработването на ракетни и ударни оръжия, противокорабни системи и авиация.
Бъдещето на Украйна е в разработването на флот – както с екипаж, така и без екипаж – за операции в северозападната част на Черно море. Целта е да се защити морската инфраструктура и да се възпрат агресивните действия на врага. За тази цел са ни необходими малки кораби.
- Може ли акцентът върху обучението на оператори на дронове „от училищната скамейка“ да е доказателство за дългосрочната стратегия на Русия за продължителна война? И дали тези приказки, от Истанбул до Женева, са просто приказки, ако обучават деца да се бият?
- В Съветския съюз военното обучение е започвало, струва ми се, в 8-ми клас. Сега Русия възражда и дори разширява това. Това няма нищо общо с Женева или Истанбул – това е продължение на дългогодишната политика на милитаризация на страната.
Те имат проблем с набирането на персонал. Затова набират млади хора директно от училище, за да ги индоктринират и подготвят по някакъв начин. Разпространяват пропаганда, правят филми. И тогава, когато човек дойде на работа и види реалността, отношението му се променя малко, но е твърде късно.
Отдавна и с право се гордеем с прогонването на Русия от Черно море. Може ли това – създаването на предполагаема база за дронове – да се разглежда като опит за възстановяване на влиянието в региона?
Не сме изгонили Русия отникъде. Трябва да се успокоим тук. Само ограничихме възможностите им. В сравнение с 2022 г., когато Русия имаше до 50 кораба и плавателни съда в морето дневно, някои от тях сега са унищожени, а останалите са в базите си, сигурно защитени от нашите военноморски дронове.
Те се опитват да променят нещата, но всъщност просто глупаво копират нашите действия. Не мисля, че това ще им донесе голям успех в Черно море.
Това би могло да им донесе успех в Балтийските страни, където съотношението на военноморските сили на Алианса е 1:12. Там наличието на щурмови дронове би могло наистина да представлява заплаха за страните от НАТО.
Превод: ФрогНюз
