Като Летящия холандец минава първо през парламента, а после през редакциите
Направих сметка, че тия дни флашката навърши 20 години. Имам предвид флашката като метафора. Нали знаете, че някакъв чичко с каскет през последните месеци носи флашки с VIP разговори по вестниците и така клати властта. Но чичкото и преди доставяше разни пратки, само дето бяха във вид на писма, партийни билети или даже жълти книжки. Първата флашка, която видях през живота си, беше магнетофонна ролка Доставиха ми я в редакцията на „Репортер 7“ през януари 1991 г. Затова ви казвам, че сега става на 20. На записа мъжки глас, представящ се за агента на ДС Пламен, разказваше, че Мехмед Али Агджа трябвало да получи от българското посолство в Рим три милиона марки, за да убие папата, обаче му платили два и ядосан, че са го измамили, турчинът решил само да рани Светия отец.
Чичкото с каскета си тръгна от редакцията с 50 лева и уговорката да донесе доказателства. След няколко дни дойде без нищо, искаше още пари Този път му отказах и повече не го видях. Минаха пет месеца. В началото на юни 1991 г. италианският вестник „Ил Джорно“ съобщи, че разполага със запис, изнесен тайно от България. Част от него беше излъчена в централната новинарска емисия на БНТ. Нямаше грешка - това беше гласът на Пламен. Свързах се с автора, казваше се Франческо Бигаци. Оказа се, че той е бил в България и на 1 юни 1991 г. купил от човека с каскета записа за хиляда долара.
Понеже в Италия се вдигна шум, българското правителство се съгласи италиански следователи да дойдат у нас и да разпитат замесените. Разпитаха и мен. Оказа се, че записът е радиотеатър. Въпреки това едно италианско радио даде за фалшивата ролка още 500 марки. Та флашките винаги са били интересни за медиите, даже когато са ментета. Освен това, да не си кривим душата – често те хем са автентични, хем безплатни Каквито бяха доносите на агента Димитър, които публикувахме преди 20 години. Срещу нас започна следствие за издаване на държавна тайна и адвокатът ни инструктира: „Ще кажете, че сте ги намерили в пощенската кутия.” Добър съвет.
Оттогава чак до наши дни всички казваме, че сме получили компромата или в пощенската си кутия, или по куриер – въпросния чичко с каскета. Не е подсъдно да си пощенска кутия, нещо такова е и сайтът Уикилийкс, който придоби световна известност. Меродавни издания като сп. „Шпигел” ползват информация от Уикилийкс. Редакциите в крайна сметка са диспечерски пункт за информация. Но обърнете внимание, че чичкото с каскета се мотае из парламента и все не могат да го хванат Той пусна в пощенските кутии на депутатите през 1996 г. брошурата срещу Андрей Луканов, а през 1998 г. секретния доклад срещу вътрешния министър Богомил Бонев, който в крайна сметка му струва поста. През 2002 г. достави пазения в тайна от финансовото министерство договор на митниците с „Краун Ейджънтс” Тогава даже пращаха пликовете за търсене на отпечатъци, ама чичкото пипал с ръкавици. През ноември м. г. пак в тия пусти народнопредставителни кутии се получи анонимката срещу проф. Стоян Кушлев, която сега депутатите разследват. „Сигналът е пуснат от човек, който има достъп до парламента” – заключиха мъдро те. Ей, тия хора са си сбъркали професията. Чудя се защо не ги назначат в ДАНС. Ами що тогава не сложите една камера, та да му имаме поне снимката на чичкото? Той върши толкова народополезна работа. Когато разследваха пожара във влака за Кардам, ген. Атанас Атанасов каза от парламентарната трибуна, че БДЖ спазарили чрез честния частник Валентин Моллов спални вагони, които били стари, но за сметка на това скъпи. Как мислите генералът направил тези разкрития? Намерил ги в пощенската си кутия. Май даже чичкото първо минава през парламента, а
после ходи по редакциите с това, което му е останало. Малко е обидно за журналистите, но факт – Румен Петков призна, че и на него му предлагали записите от флашката. Само че на диск. Ама той не ги щял. Разбирам го. След историята с братя Галеви сигурно СРС-тата са му дошли до гуша.
Не само ДАНС, ами и НСО трябва да се заинтересува от чичкото. Представете си, че на депутатите им пробутат не просто компромат, ами нещо опасно за здравето им. Като беше депутат на Чер…, извинете, на Царя, Камен Влахов се е оплаквал, че са му пускали презерватив в кутията Ами ако по него имаше антракс? Виж, когато преди седем години журналисти доставиха на депутатите някакви съмнителни цигари в знак на протест срещу инкриминирането на еднократната доза, ги хванаха за нула време и ги окошариха в Първо районно. А чичкото остава неуловим като Летящия холандец вече цели 20 години. Или е професионалист, или има съучастници в парламента. Лично на мен втората версия ми се струва по-вероятна. Случайно ли е, че хора от криминалния контингент се оказаха с пропуски за Народното събрание? Разните секретни служби май са пълни с къртици, които работят не толкова за държавата, колкото за партиите. Дали по убеждения или за облаги – не знам. Но ми прави впечатление, че от тях тръгнаха и докладът срещу Бонев, и разработката „Галерия” преди три години, и флашките сега.
Руснаците са събрали всичките си компромати от последните десетилетия в един сайт – www.kompromat.ru. Заглавието му е
„Всички кирливи ризи на едно място” У нас това сметище са тайните служби. Те още си работят като някогашната Държавна сигурност, а служителите им, изглежда, си правят по едно копие от най-интересната информация – за частен бизнес.
Само че има една закономерност – в повечето случаи компроматите се връщат като бумеранг И не зависи от това дали са истински, или не. Фалшивият партиен билет на Стефан Софиянски го направи кмет на София през 1995 г., а истинският доклад срещу Богомил Бонев провали Петър Стоянов и го лиши от втори президентски мандат. Ще припомня и подправената „жълта книжка” на бившия главен прокурор, издадена на Четвърти километър, която извади не друг, а председателят на ВКС Иван Григоров. Ама диагнозата на Филчев се отрази по-тежко на Григоров. Засега с флашка не е убита нито една политическа кариера, но самоубийствата са доста.
Крум Благов
krumblagov.com
