Парламентарната правна комисия отхвърли ветото на президента Илияна Йотова върху последните промени в Изборен кодекс. С 11 гласа „за“, 8 „против“ и един „въздържал се“ депутатите потвърдиха текстовете, които ограничават броя на секциите в държави извън Европейския съюз до 20.
Йотова върна промените в изборните правила за ново обсъждане с аргумента, че с тях се създават пречки пред българските граждани зад граница. Според нея държавата трябва да гарантира равен достъп до вота, независимо къде се намират избирателите.
Какво следва оттук нататък?
Решението на комисията не е окончателно. Ветото трябва да бъде разгледано и гласувано в пленарната зала на Народно събрание.
За да бъде окончателно отхвърлено президентското вето, е необходимо обикновено мнозинство – повече от половината от присъстващите народни представители. Ако това се случи, законът се приема повторно и президентът е длъжен да го обнародва в „Държавен вестник“. След публикуването му текстовете влизат в сила.
Ако обаче парламентът не събере нужното мнозинство, ветото ще бъде уважено и спорните разпоредби няма да влязат в сила.
Какви са действащите правила към днешна дата?
Към момента, докато ветото не бъде окончателно преодоляно, продължават да действат досегашните разпоредби на Изборния кодекс.
Те предвиждат в държави извън ЕС могат да се разкриват повече от 20 секции, ако има подадени достатъчно заявления от избиратели. Също така, броят на секциите се определя според броя на подадените заявления и организацията на изборния процес от страна на Централната избирателна комисия и Министерството на външните работи. Предвидено е и ограничение от 20 секции съществуваше в предходни редакции на закона, но впоследствие бе премахнато.
Ако парламентът окончателно отхвърли ветото, ще бъде възстановен лимитът от максимум 20 секции в държави извън ЕС, независимо от броя подадени заявления.
Какъв ще е ефектът?
Ограничението засяга основно държави с големи български общности извън ЕС, като Турция, Великобритания, САЩ и Канада. При висока избирателна активност това може да доведе до по-голяма концентрация на гласоподаватели в по-малък брой секции.
Поддръжниците на промяната твърдят, че тя създава по-добра организация и контрол върху изборния процес. Критиците предупреждават, че мярката ще затрудни упражняването на правото на глас.
Окончателното решение ще стане ясно след гласуването в пленарната зала. Ако ветото бъде окончателно отхвърлено, новите правила ще важат за следващите избори.
