Световният литературен бестселър „Кафка на плажа“ на японския писател Харуки Мураками се изземва от книжарниците в Русия. Това съобщиха от издателство „Ексмо“, което публикува книгата. Книгата е премахната от списъците с нови творби на пазара в цялата страна. Спрян е и електронният вариант. Директорът на „Ексмо“ Евгений Капиев заявява пред ТАСС: „Спряха продажбите, но не са ни известили за причините“.
„Кафка на плажа“, публикуван през 2002 г., е деветият роман на Харуки Мураками и един от най-известните в неговата библиография. („Кафка на плажа“ е издадена в България през 2015 г.)
В центъра на сюжета е тийнейджърът Кафка Тамура, който избягал от дома си заради мрачното пророчество на баща си, и старата Наката, която в детството си, по време на Втората световна война, станала свидетел на прелитането на неидентифициран летящ обект над селото, където е евакуирана. Съдбата на героите е преплетена под влиянието на пророчеството, мистичните пратеници и котките. Романът е удостоен със Световната награда за фентъзи, а също така влиза в челната десетка на най-добрите книги в света на 2005 г. според "Ню Йорк Таймс".
Харуки Мураками е най-популярният писател в Япония. Произведенията му са преведени на повече от 50 езика, а общите продажби са в милионите копия. Само в Русия до 2022 г. общият тираж на книгите му до този момент достигна почти 4,6 милиона екземпляра.
След началото на руската военна инвазия в Украйна през 2022 г. писателят публично подкрепи Украйна. През 2024 г. Роскомнадзор включва романите му „Норвежка гора“ и „Моят любим Спутник“ в списъка със забранени книги в Русия.
Това не е първият път, в който руските власти забраняват книги по политически причини. През декември 2025 г. държавните органи иззеха от книжарниците на публикувания още през 1969 г. роман на Урсула льо Гуин „Лявата ръка на мрака“, защото в романа има герои, които говорят за смяна на пола. През ноември издателство AST бе принудено да спре издаването на романа на Стивън Кинг „То“ заради описанието на „нетрадиционни връзки“.
През февруари 2024 г. журналистът Александър Плюшев публикува списък с 252 произведения, които ще бъдат иззети и спрени от разпространение в Русия. Този „черен списък“ включва „Малък живот“ от Ханя Янагихара, класиката „Декамерон“ на Бокачо, „Празник“ от Платон и дори "Неточка Незванова" от Достоевски. Списъкът е известен още като „Фаренгейт лист“*.
Автентичността на списъка беше потвърдена в Megamarket и от представители на държавни структури, отговарящи за контрола на литературни произведения.
***
Държавните органи в Русия определят авторите на „вредните“ книги „чуждестранни агенти“. Такива са оказват и Бокачо и Платон…
Пла̀тон е древногръцки учен, математик и философ. Ученик е на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука. Цялото творчество на Платон остава непокътнато в продължение на повече от 2400 години. Освен че е основополагаща фигура на западната наука, философия и математика, Платон често се счита за един от основателите на западната религия и духовност. Фридрих Ницше нарича християнството „платонизъм за хората“.
Разбирате ли сега, колко вреден и опасен е Платон за Русия?
Джовани Бокачо... Един от най-четените автори в историята. Бил е първият хуманист на служба във Флорентинската република и става един от нейните най-авторитетни дипломати. Голямо влияние върху живота и творчеството на Бокачо оказва голямата чумна епидемия във Флоренция през 1348 година. Именно от тази трагедия е вдъхновен обемистият сборник с новели "Декамерон".
В края на живота си Бокачо започва да придава по-голямо значение на вярата и на църковните обреди и тази набожност се забелязва в последните му произведения. След смъртта му на 21 декември 1375 г., на неговия надгробен паметник е сложен следният надпис: "Studium fuit alma poesis" - "Усърдието укрепваше поезията".
Изповядвал разбирания, споделяни от мнозина и днес:
„Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш.“
"Заплахите са оръжие на онези, които също са заплашени".
„В повечето случай, последният, до когото достигат слуховете, е този, за когото се отнасят.“
"Тези, които са достатъчно умни, за да не се занимават с политика, страдат от това да бъдат управлявани от по-глупави от тях".
Чуждестранен агент, ясно е. Според руските власти.
Защо и Фьодор Достоевски?
Защото романът "Неточка Незванова" е замислен като мащабно произведение. Руският класик публикува първата част преди да бъде арестуван и заточен в Сибир по подозрение за конспиративна дейност срещу императора. Там той прекарва десет години, а след завръщането си в Санкт Петербург така и не успява да завърши твърбата. Но... Още в първата част, под формата на лична изповед той разкрива историята и премеждията на малката Неточка. От най-крехка възраст тя е принудена да опознае бедността и мизерията, да понесе смъртта на майка си и да бъде изоставена от баща си. Достоевски описва как момичето Неточка се превръща в девойка в една отвратителна среда: заобиколена от лицемерие, подлост и престъпления.
Днешната власт очевидно се страхува читателите да не си помислят, че описаното от Достоевски се отнася и за властта в Кремъл? Отнася ли се?
---------------------------------------------------
П.П. „Фаренгейт лист“* - препратка към "451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри. Става дума за научнофантастичен роман, издаден през октомври 1953 г. Името на романа идва от физическото свойство на хартията да се самозапалва при температура 451 °F (232,78 °C). Романът описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне.
