Четири години след като Русия започна пълномащабното си нахлуване, войната в Украйна се изроди в изтощителен конфликт, който се характеризира с огромни загуби и незначителни териториални придобивки. Русия все още контролира приблизително една пета от украинската територия, а Украйна наскоро започна контраофанзива на един участък от фронта.
Дипломацията се засили успоредно с боевете. Но с навлизането на войната в петата си година, бивши служители и анализатори казват, че следващата фаза може да се развие по три възможни начина, съобщава Fox News .
Сценарий едно – продължителна безизходица
Най-вероятната траектория в близко бъдеще е продължаване на сегашното състояние. Войната остава конфликт на изтощение, в който нито една от страните не нанася решителен удар, а преговорите дават малък напредък. Пенсионираният генерал от ВВС на САЩ Филип Брийдлав, бивш върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, заяви, че Москва не печели, въпреки че държи територия: „В момента няма победител“.
„Русия, уж глобална суперсила с една от трите най-добри армии в света и четирите най-добри военновъздушни сили, е завладяла около 20% от Украйна за 12 години. И според някои оценки са загубили над 1,2 милиона души в този конфликт. Това е конфликт, който Украйна работи усилено, за да преодолее. Това е и конфликт, който Русия не – повтарям, не – печели“, отбеляза той.
Сценарий втори: Динамиката на Украйна променя дипломацията
Последните събития на бойното поле предполагат друга възможност. Брийдлав посочи бързото настъпление на Украйна след провала на руските системи за командване и контрол. „През последните три или четири дни, поради загубата на системата за командване и контрол Starlink, Украйна започна офанзива и за три дни те си възвърнаха месеци руски настъпления. Това беше троен натиск, стотици квадратни километри бяха възвърнати и Русия сега се оттегля на няколко места“, заяви той.
Изпълнителният директор на коалицията „Ванденберг“ Кари Филипети заяви, че подобен напредък би могъл да промени влиянието на масата за преговори.
„Последните офанзиви на Украйна за отвръщане на територията ѝ са пореден знак, че военната машина на Путин продължава да атрофира. Последните териториални загуби на Русия показват, че Путин и неговата армия далеч не са непобедими и започват да се сблъскват с реални неуспехи по отношение на способности и ресурси“, подчерта експертът.
Тя добави, че инерцията е важна: „Това е не само най-значимият напредък на Украйна през последните две години, но и значението му може да се усети още по-конкретно на дипломатическата маса. Намирането на траен и справедлив мир чрез преговори често зависи от инерцията – и в момента тя е на страната на украинците.“
Ако тези успехи се запазят, те биха могли да променят сметките на Москва и да дадат на Киев по-силна преговорна позиция, при условие че получи силна подкрепа от САЩ, твърди Брийдлав: „Първото и най-важно нещо, от което Украйна се нуждае, е декларативно изявление от Запада, и по-специално от САЩ, че няма да позволим на Русия да спечели в Украйна и ще дадем на Украйна това, от което се нуждае, за да спре Русия, и че Путин чува това ясно. И когато руският народ чуе това ясно, това ще промени играта. Мисля, че тогава г-н Путин ще трябва да вземе трудни решения.“
Сценарий трети: ескалация или умора от Запада
Трети вариант тревожи някои западни стратези: непоследователната подкрепа може да удължи конфликта или да го наклони в полза на Русия. Хедър Науърт, която беше говорител на Държавния департамент на САЩ от 2017 до 2019 г., характеризира войната като нещо повече от териториален спор.
„Докато войната на Путин в Украйна навлиза в петата си година, ние си спомняме, че този конфликт никога не е бил само за територия – той е бил за идентичност, вяра и бъдещето на свободна нация. Русия е разрушила над 600 църкви, преследвала е милиони украински християни по време на окупацията си и е отвлякла над 19 000 деца в опит да сломи духа на Украйна. Ангажиментът на президента Тръмп за траен мир трябва да бъде подкрепен от сила и отчетност – такива, които защитават невинните животи, защитават религиозната свобода и връщат откраднатите деца у дома“, каза Нойерт.
Генерал-лейтенант в оставка Ричард Нютън от своя страна подчерта, че възпирането остава ключово. „Четири години след началото на тази ужасяваща война, основният урок остава непроменен: мирът е възможен само когато силата диктува условията. Путин ще продължи да изпитва сериозно нашата решителност, докато цената на неговата агресия не надвиши всяка потенциална полза“, добави той.
„Украйна не се нуждае от жестове от света, а от непоколебима подкрепа от САЩ и Европа, което ще убеди Москва, че по-нататъшният напредък ще доведе до неприемливи последици“, твърди експертът. „Русия не трябва да взема превес над Украйна и Запада. Необходими са надеждни гаранции за сигурност, мощни нападателни и отбранителни способности и единен, дългосрочен ангажимент от Запада.“
Брийдлав предупреди, че само преговорите няма да променят баланса: „Най-опасният сценарий е, ако не направим това, което трябва да направим в Украйна, и Русия превземе Украйна, защото не са приключили. Имаме политика на „мир чрез сила“ и я прилагаме в Иран, във Венецуела. Но когато става въпрос за Путин и Украйна, ние практикуваме „мир чрез слабост“.“
„Г-н Путин доказва, че той е отговорен в Украйна, а не Западът и със сигурност не Америка. Трябва да променим тази динамика. Вместо да им диктуваме какво трябва да правят, ние отиваме при добрите и казваме: „Трябва да отстъпите повече, защото лошите се държат зле в пясъчника.“ Това е мир чрез слабост, а не мир чрез сила“, заключи Брийдлав.
