Докато министри и инспектори разиграват театри с „внезапни проверки“ на ЕРП-тата, истинският обир не се случва в електромерите по входовете ни. Той се случва в кабинетите на КЕВР и в диспечерските зали на ЕСО.
Днес България изнася близо 1400 мегавата – мощност, която би захранила половин Гърция. Парадоксът? Съседните държави, чиято мрежа е в пъти по-сложна и скъпа за поддръжка заради трудния терен и стотиците острови, често намират начин да предпазят потребителите си. У нас държавата е избрала друга тактика: да ни продава „загуби“ на цената на злато.
Схемата „Технологичен разход“: Как се надува сметката?
Ето какво не ви казват политиците: ЕРП-тата купуват ток от борсата, за да покрият т.нар. „технологични разходи“ (токът, който се губи по пътя от подстанцията до вашия бойлер). Колкото по-висока е цената на борсата, толкова по-скъпи стават тези загуби.
Вместо да принуди дружествата да инвестират в модерни кабели, за да намалят загубите, КЕВР им позволява просто да прехвърлят този масраф върху нас. Така, дори цената на самата енергия да не е скочила драстично, графите „Пренос“ и „Достъп“ се подуват като политическо обещание преди избори.
Защо Гърция може, а ние – не?
В Гърция електропреносната мрежа е истинско инженерно предизвикателство. Но там държавният регулатор не е „гумен печат“. Когато цените на борсата полудеят, гръцката държава изземва свръхпечалбите от производителите и ги връща директно в сметките на бита.
У нас парите от износа отиват във Фонда за сигурност, но оттам те потъват за покриване на дефицити, вместо да служат за буфер на хората. Така ние се превръщаме в „енергийното магаре“ на Балканите – носим товара на производството, дишаме пушека на ТЕЦ-овете, а накрая плащаме най-скъпата „безплатна“ енергия.
Юлската клопка на КЕВР
Забелязали ли сте как КЕВР винаги обявява „минимални“ увеличения от 4-5% през юли? Това е добре премислен психологически ход. През лятото консумацията е ниска и никой не обръща внимание на 2-3 лева отгоре.
Но тези проценти са върху базата. Когато дойде януари и пуснете печките, тези „скромни“ 5% се мултиплицират през повишената консумация и новите методики за пренос. Реалното увеличение, което българинът усеща в джоба си този сезон, не е 5%, а по-близо до 12-15%.
Проверките са прах в очите. Докато България не промени модела, при който потребителят плаща за некадърното управление на мрежата и за „загубите“ на частни дружества, сметките ще продължат да растат. Изнасяме ток, за да внасяме бедност – това е истинската енергийна стратегия на страната ни.
Констанца Илиева
