Регионът на Западните Балкани ще се стабилизира едва когато руското влияние отслабне, особено в Сърбия и Република Сръбска. Това заяви косовският премиер Албин Курти в интервю за швейцарското издание NZZ.
„В рамките на шестте държави от Западните Балкани няма нито воля, нито капацитет за междудържавно насилие. Проблематично е хибридното влияние на Русия чрез енергетиката, военната сфера и медиите. Истинските промени зависят от демократичните сили в Сърбия“, каза Курти.
Той обяви, че Косово ще отдели един милиард евро за отбрана. „Ще създадем индустриални бази, включително завод за боеприпаси в Гякова.“ По думите му Косово се ориентира към моделите на Швеция и балтийските държави при организирането на въоръжените си сили, особено по отношение на концепцията за всеобхватна отбрана. „Когато имаш голям съсед, трябва да мислиш различно. Не можем да си позволим хаос при заплаха. Всеки гражданин трябва да знае каква е ролята му при бедствие или война.“ Той спомена и полския модел за „общо обучение по сигурност за всички, особено за младите хора“.
Курти заяви, че ориентацията на Косово е ясна – към Запада, и че страната иска да стане член на НАТО и Европейския съюз. „НАТО е в процес на реорганизация и ние искаме не само да се възползваме, но и да допринасяме. Създаваме доброволен резерв, удвоихме броя на войниците, утроихме разходите за отбрана и увеличихме четирикратно обучението на офицерите ни в рамките на НАТО. Косово трябва и ще може да се защитава.“ Той каза, че страната се снабдява с военно оборудване от държави членки на Алианса – от противотанкови оръжия до дронове и мобилна артилерия.
Курти посочи, че Косово е закупило дронове „Байрактар TB2“ и други системи от Турция. По отношение на Русия той заяви, че Прищина винаги е поддържала „здравословна дистанция“. „Сърбия вече няма право на вето над региона“, заяви той за влиянието на Сърбия в Западните Балкани.
Според него ЕС досега е бил съсредоточен върху това кой може да бъде приет, а не кой желае да се присъедини. „От шестте държави в Западните Балкани пет искат членство в ЕС – с изключение на Сърбия. Решаващо е да бъдат подкрепени тези, които искат да се присъединят.“ Косово дисциплинирано отговаря на хилядите въпроси от въпросника на Европейската комисия, смята той.
Курти подчерта, че на фона на заплахата за Европа от Русия ЕС вече не може да си позволи „блокади“ от скептични държави.
Той отбеляза, че убедителната победа на изборите на 28 декември му носи голяма отговорност и че мандатът ще бъде фокусиран върху сигурността и отбраната, но и върху икономическото развитие. Сред приоритетите той посочи изграждането на национален футболен стадион с 8000 места, развитие на енергетиката и железопътната инфраструктура.
„Провеждаме проучване за газова връзка с Европа. Разполагаме с големи въглищни резерви, но в дългосрочен план искаме да се отдалечим от въглищата. Газификацията е временно решение. Паралелно инвестираме във възобновяема енергия и искаме да изградим железопътни линии.“ Той каза, че целта е създаване на железопътна връзка между международното летище в Прищина и столицата. По думите му Косово е структурно изолирано на европейската железопътна карта, тъй като коридори 8 и 10 минават близо до страната. Той подчерта, че връзката север–юг, особено към Гърция, е стратегически важна.
Попитан за избора на президент, Курти отбеляза, че са необходими две трети от гласовете и диалог. „В живота си никога не съм бил бунтовник без кауза. Винаги съм имал цел. Днес съм министър-председател с цел.“