Две ключови промени в Изборния кодекс поставиха началото на нов политически и правен спор – ограничаване до 20 секции в държави извън Европейския съюз и отлагане на влизането в сила на изборен район „Чужбина“ до 1 януари 2028 г. След като вчера парламентът окончателно отхвърли ветото на президента върху промените в Изборния кодекс, политическият спор премина в следваща фаза – как реално ще се организират изборите и какво означават новите правила за избирателите у нас и зад граница.
Какво следва след отхвърленото вето?
С решението на Народното събрание промените вече са окончателни и ще се прилагат при следващите избори. Това означава, че Централната избирателна комисия трябва да започне подготовка по новите параметри – с ограничен брой секции извън ЕС.
Най-голямата промяна засяга българите зад граница. В държави извън Европейския съюз ще могат да се откриват максимум 20 секции, независимо от броя подадени заявления. Изключение остават дипломатическите и консулските представителства.
Именно тук започват реалните рискове. Ограничението може да затрудни упражняването на правото на глас и да създаде неравнопоставеност между избирателите в различни държави.
Как ще изглежда самото гласуване?
Гласуването остава машинно с разпечатване на хартиена бюлетина. Новите правила обаче поставят организационни въпроси.
Обществената поръчка за машините е изчислявана при неясен брой секции. По-малкият брой секции означава, че ще има резервни устройства при технически проблеми. Това намалява риска от срив в изборния ден.
Остава обаче нерешен ключов въпрос – липсва ясна законова процедура какво се прави, ако машината не отпечата бюлетина. Експерти предлагат „стрес тест“ на хартията и на самия процес преди избори, за да се избегнат спорове за валидността на вота.
Район „Чужбина“ остава в бъдещето
Отлагането на изборен район „Чужбина“ до 2028 година означава, че нищо съществено няма да се промени в начина, по който се разпределят депутатските мандати.
Гласовете от чужбина отново ще се прибавят към националния резултат, а не към отделен район със собствени депутати.
Според експерти това не влияе директно върху крайния резултат за партиите, но запазва нерешен политическия въпрос за представителството на българите зад граница.
Основният проблем остава чисто практически – трудно е да се определи колко българи реално живеят извън страната и как да се контролира предизборната кампания в различни държави.
Възможен ли е нов институционален сблъсък?
След отхвърлянето на ветото вниманието се насочва към Конституционния съд. Част от парламентарните сили вече заявиха готовност да оспорят ограниченията за секциите извън ЕС.
Ако съдът бъде сезиран, е възможно изборните правила отново да се окажат в правна несигурност малко преди следващ вот – сценарий, който България вече е преживявала нееднократно.
Изводът: политическото решение тепърва ще се тества
Парламентът приключи законодателния спор, но реалният тест предстои при организацията на изборите. Оттук нататък ключова ще бъде работата на ЦИК – колко секции ще бъдат открити, как ще се обезпечи машинното гласуване и дали ограниченията няма да доведат до напрежение сред българските общности в чужбина.
След вчерашното гласуване въпросът вече не е дали правилата ще се променят, а дали системата ще успее да работи без нов изборен скандал.
