Доналд Тръмп все още не е взел окончателно решение дали Съединените щати ще нанесат военен удар срещу Иран. Масираното струпване на американски военноморски и военновъздушни сили в региона обаче е най-голямото от времето на инвазията в Ирак през 2003 г. – ход, който според анализатори поражда опасни исторически паралели.
Американският президент рискува да повтори политически и стратегически грешки, довели администрацията на Джордж Буш-младши до продължителната война в Близкия изток, отбелязва анализ на CNN.
Военен натиск без ясна стратегия
Разполагането на значителни военни сили може да увеличи натиска върху Техеран в подновените ядрени преговори в Женева. Но подобна демонстрация на сила създава и политически риск за Белия дом.
Ако САЩ се изтеглят без реален резултат, това би изглеждало като отстъпление. Ако последва военна операция – Вашингтон може да бъде въвлечен в нов продължителен конфликт, въпреки че движението MAGA, върху което стъпва политическият възход на Тръмп, традиционно се противопоставя на външни военни намеси.
За разлика от периода преди войната в Ирак, когато администрацията на Буш месеци наред убеждаваше обществото в необходимостта от военна намеса, сегашната американска позиция остава неясна и често противоречива.
Реторика, напомняща 2003 г.
В последното си обръщение към нацията Тръмп предупреди, че Иран разработва ракети, способни да застрашат Европа и американски бази зад граница, а в бъдеще – и самата територия на САЩ.
Подобни аргументи силно напомнят реториката, използвана от администрацията на Буш и британския премиер Тони Блеър преди нахлуването в Ирак, когато опасенията от оръжия за масово поразяване се оказаха основани на погрешна разузнавателна информация.
Най-големият въпрос: какво следва след евентуален удар
Един от основните уроци от Иракската война беше липсата на план за периода след свалянето на режима на Саддам Хюсеин. Последиците бяха години на насилие, вътрешни конфликти и възход на екстремистки групировки.
Според източници на CNN американското разузнаване предупреждава, че евентуална смяна на властта в Техеран може да доведе до издигане на още по-твърдолинейни сили, включително Корпуса на гвардейците на Ислямската революция.
Това поставя под въпрос дали военна операция би подобрила реално сигурността в региона.
Защо Иран не отстъпва?
Американски представители признават, че администрацията е изненадана от отказа на Иран да се поддаде на натиска въпреки военната демонстрация.
Анализатори посочват, че Техеран внимателно следи съдбата на режими като този на либийския лидер Муамар Кадафи, който се отказа от оръжия за масово поразяване, но по-късно беше свален със западна подкрепа.
За иранското ръководство ядрената програма се разглежда именно като гаранция за оцеляване.
Дипломацията все още е възможна
Въпреки напрежението дипломатическите усилия продължават. Очаква се специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър да участват в нов кръг непреки разговори с ирански представители, посредничени от Оман.
Изходът от преговорите ще зависи от това дали Иран ще предложи отстъпки, които Тръмп може да представи като политическа победа у дома, без споразумението да напомня ядрената сделка от времето на Барак Обама, която самият той отмени.
Между наследството и риска
Военен удар срещу Иран би могъл коренно да промени баланса на силите в Близкия изток и да се превърне в най-значимото външнополитическо решение на президентството на Тръмп.
Но историята на войната в Ирак показва, че очакваните „бързи победи“ в региона често водят до дългосрочни конфликти с непредвидими последици — предупреждение, което днес отново звучи актуално.
