Доналд Тръмп обяви началото на нова война на САЩ срещу Иран с обръщение от резиденцията си „Мар-а-Лаго“ във Флорида. Той представи операцията като решителен ход срещу Техеран - нещо, което според него никой американски президент не е предприемал от десетилетия. В осемминутно видео той определи действията като „мащабна и продължаваща операция“, насочена срещу „радикалния режим“, който заплашва Америка.
По думите му, цитирани от Financial Times, основната цел е да бъде унищожен капацитетът на Иран да разработва ядрено оръжие и далекобойни ракети. Наред с това Тръмп посочи и по-широки задачи - разгром на иранския флот, неутрализиране на съюзническите му групировки в региона и в крайна сметка смяна на режима. Той призна, че е възможно да има американски жертви, но подчерта, че действията са „в името на бъдещето“.
Решението бележи най-рисковата военна стъпка за 79-годишния президент, който по време на кампаниите си обещаваше край на „безкрайните войни“. Белият дом залага, че режимът в Техеран може да бъде отслабен без дестабилизиране на целия Близък изток и без изпращане на сухопътни части. В същото време операцията показва нарастващата готовност на Тръмп да използва сила - след удари в Йемен, Сирия, Нигерия, Венецуела и други операции в международни води.
След атаката срещу Иран режимът отвърна с ракетни удари по американски бази в Бахрейн, Катар, ОАЕ, Йордания и Кувейт. Предишните по-ограничени удари по ирански ядрени обекти не доведоха до мащабна регионална война, но сегашната операция е значително по-широка и крие риск от ескалация, пише изданието.
Тръмп дълго време се колебаеше, като засилваше военното присъствие в региона и допускаше дипломатически усилия, включително чрез посредничеството на Оман. В крайна сметка обаче заяви, че е загубил търпение към „опасния“ режим.
Военната кампания крие и вътрешнополитически рискове. Възможно поскъпване на петрола би повишило цените на горивата в САЩ в навечерието на междинните избори. Част от избирателите от движението MAGA критикуват намесата като отстъпление от обещанието да не се започват нови конфликти, а обществените проучвания показват, че мнозинството американци не подкрепят военна намеса в подкрепа на иранските протести и смятат, че президентът трябва да получи одобрение от Конгреса.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс, известен със скептицизма си към външни интервенции, защити решението с аргумента, че САЩ не бива да повтарят грешките от миналото, но и не трябва да се отказват изцяло от използването на военна сила, когато преценят, че това е необходимо.
Какъвто и да бъде резултатът от операцията срещу Иран обаче, едно е ясно - тя показва метаморфозата на американския президент, който допреди няколко седмици (дори в речта си пред Конгреса) се хвалеше навсякъде колко войни е спрял за една година и дори създаде организация с името Съвет за мир.
