След потвърдената смърт на аятолах Али Хаменей, Ислямската република е изправена пред най-тежката си институционална криза от революцията през 1979 г. Теократичната система, изграждана десетилетия, сега е изложена на риск от вакуум във властта, а сложната структура на управление прави прогнозите почти невъзможни.
Ислямската република няма време за траур. Докато ракетите пресичат небето над Персийския залив, Техеран посочи своя нов временен лидер – Алиреза Арафи. Този „технократ в расо“ е избран да попълни временния тричленен съвет по чл. 111 от Конституцията. Арафи, който е заместник-председател на Съвета на експертите, е фигурата, която трябва да осигури прехода, докато истинските играчи в сянка решават следващия си ход.
Институционалният лабиринт: „Пипалата“ на режима
* Съветът на експертите: Този орган от 88 духовници в момента е обезкървен и под огромен натиск да посочи наследник възможно най-бързо, за да предотврати разпад.
* Революционната гвардия (КСИР): Смъртта на главнокомандващия Мохамед Пакпур при същите удари е исторически шок за Гвардията. Въпреки това, КСИР остава най-мощната корпорация в страната. Анализаторите очакват, че ако духовниците не излъчат силен лидер, Гвардията ще извърши „мек преврат“, установявайки военна диктатура под религиозна маска.
* Президентът Масуд Пезешкиан: Макар да потвърди, че е жив и е част от временния съвет, неговата роля остава предимно административна. Истинската битка за властта се води над главата му.
Трите сценария: Накъде след Хаменей?
* Военна ескалация: Пълно активиране на „Оста на съпротивата“ (Хизбула, хутите) за отмъщение, което може да доведе до регионална война.
* Военна хунта на КСИР: Генералите поемат официално властта, пренебрегвайки религиозните авторитети, за да „спасят държавата“.
* Вътрешен взрив: Младото поколение (над 60% под 30 г.), което няма лоялност към режима, вижда в този вакуум шанс за втора революция. Протестите „Жена, живот, свобода“ могат да се завърнат с удвоена сила.
Геополитическият фронт: Москва и Пекин
Русия вече обяви готовност за военна помощ за „запазване на стабилността“, докато Китай призовава за сдържаност, но твърдо застава зад икономическите си интереси в Техеран. За тях падането на режима е недопустим сценарий.
