Конфронтацията ескалира след операцията на израел и операцията „Епична ярост“ на САЩ. При тези операции бяха убити ръководството на Корпуса на стражите на ислямската революция и духовният лидер на Иран. Сега Техеран извършва ракетни удари срещу американски бази, но анализаторите отбелязват, че Москва, въпреки статута си на „стратегически съюзник“, на практика е изоставила Иран.
Според анализатори на ISW в техния доклад от 1 март, в неделя кремълският диктатор Владимир Путин официално се обърна към иранския президент Масуд Пезешкиан с думи на подкрепа след смъртта на върховния лидер Али Хаменей. В обръщението си руският лидер нарече събитието „цинично убийство“, но експертите отбелязаха показателен детайл: Путин никога не спомена директно Съединените щати или Израел, което показва страха му от трайно уронване на отношенията с Вашингтон.
От своя страна, представители на руското външно министерство отправиха много по-остри критики, обвинявайки Запада в „лов“ на ирански лидери. Руски дипломати заявиха, че подобни действия нарушават международното право. Международните наблюдатели обаче смятат тези твърдения за празни, тъй като самата Русия е игнорирала същите тези норми в продължение на години във войната си срещу Украйна.
Руският външен министър Сергей Лавров се опита да създаде илюзията за активност чрез телефонни разговори с Китай и арабските страни. Той призова за „стабилизиране на ситуацията“ чрез Съвета за сигурност на ООН. Експертите по сигурността обаче отбелязват, че тези обаждания са просто опит да се прикрие фактът, че Русия не разполага с ресурси, за да се намеси в конфликт от такъв мащаб, съобщава източникът.
Други високопоставени руски служители, включително постоянният представител на ООН Василий Небенски, също се ограничиха до стандартните призиви за „възстановяване на диалога“. Въпреки това, както заключават авторите, подобна пасивност подчертава дълбоката асиметрия в отношенията между двете страни. Москва е готова да използва ирански оръжия, но не желае да жертва собствените си интереси, за да спаси иранския режим, надявайки се вместо това да осигури отстъпки от Съединените щати по украинския въпрос.
