Наивно е да смятаме, че знаем всичко за историята на страната ни. Учебници и дори научни трудове нерядко се пишат в угода на властта в даден период, което променя реалните събития понякога до неузнаваемост. Факти и документи се представят по манипулативен начин, а понякога неудобни за режима епизоди дори не се споменават. Щом не са в учебника, значи не са се случили, е прикритият замисъл.
"Историята се пише от победителите" е максима, приписвана на Чърчил. Понякога обаче е важна и интересна гледната точка и на победените.
Руско-турската война от 1877-1878 г. е известна в Турция като 93 Harbi - 1877-78 Osmanlı-Rus Savaşı – Османско-руска война 1877-78 г. В русия тя е Руско-турска война от 1877-78 г., 12-а поред. А за нас е Освободителната война.
Трети март 1878 г. и Сан Стефано за Русия е знаменателна дата: на същият ден през 1855 г. Александър II се възцарява на императорски трон; на 3 март 1861 г. Александър II подписва указ за премахване на крепостното право, за което е наречен „цар Освободител“.
Турците в учебници и исторически изследвания наричат документа от Сан Стефано „повече диагноза, отколкото договор“, цитирайки султан Абдул Хамид II.
За нас, българите, 3 март е нов исторически период, който дава началото на Третата Българска държава.
Любопитна е османската гледна точка за събитията преди 148 години.
Причина за започването на 93 Harbi (война, която съвпада с датата от 1293 г. по календара на Хиджри, "деветдесет войни", пише там) турците смятат християнството, ортодоксалната религия на населението от Османските Балкани – гърци, българи, арменци, сърби и румънци. Християните вдигали бунтове и се опитвали да засилят своето влияние. За подкрепа се обръщали към Русия, която водели до този момент над десет войни с Високата порта.
Турците признават, че войната е започнала вследствие на въстанията в Сърбия, Черна гора, Войводина и България. Специално за Априлското въстание от 1876 г. турците цитират свои източници, че са загинали около 30 000 християни и около 18 000 мюсюлмани. Причина за избухването те посочват престъпленията, които извършвали преселилите се по тези земи черкези след Кримската война. Нищо не се споменава за башибозука, безчинствата над мирното население, четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, четата на Христо Ботев и пр.
Боевете при Плевен
В Уикипедия на турски език пише дословно: „Руската армия спира в района на Сан Стефано (днешно име Йешилкьой). Обявено е прекратяване на огъня с посредничеството на европейски държави (Обединено кралство, Австро-Унгарска империя и Германия) Документът от Сан Стефано е подписан на 3 март 1878 г. Съдържанието на текста е срещу османското влияние в региона. Черна гора и Сърбия ще бъдат напълно свободни, ще спечелят нови земи. Румъния също ще бъде независима. България ще стане автономна. Русия ще добави много провинции към своята територия на изток, настоявайки за тежки военни репарации.
Османските делегати се съгласяват на това. Въпреки това, впоследствие тези точки не са били изпълнявани.
През юни 1878 г. В Берлин започват преговори под председателството на канцлера Ото фон Бисмарк. Берлинският договор е подписан на 13 юли 1878 г. Този договор е по-справедлив за османската страна“.
Сайтът bkmkitap.com пише следното: „Фактът, че европейските сили като Англия, Франция и Австрия оставиха османците сами срещу Русия, е една от основните причини за поражението във войната. Политическият натиск на Европа върху Османската империя доведе до последствията в полза на Русия.
Освен това по време на войната бяха допуснати от наша страна стратегически командни грешки и това доведе до загуба на войната.
По време на 93 Harbi много сърби, арменци и българи са помагали на османската армия. Дори в боевете за Плевен. Там Осман паша въвежда за първи път нова тактика за водене на обранителни боеве, която влиза в златните страници на историята на военното изкуство. Три пъти той побеждава руснаците и българите, които им помагат, но не получава подкрепа и бива принуден да предаде града.
Осман паша е велик воин и империята ще му е признателна вечно!"
Така Плевен променя историята, поне на Балканите.
Превземането на град Плевен от руската армия отваря пътя към Истанбул – сърцето на Османската империя. Именно тази руска победа принуждава Абдул Хамид II да предложи прекратяване на огъня. Това става на 31 януари 1878 г.
Сраженията за Плевен, според турските историци са 1877-1878 г., са най-важното военно събитие не само през тази война, но въобще за онзи исторически период. Османската армия не успява да издържи това изпитание и е победена.
Според експерти поражението е резултат от неверни данни на разузнаването и съответно лошо разположение на силите. Това позволява на руската армия лесно да прекоси река Дунав и бързо да достигне района на Плевен. Руските войски са разполагали с прецизна информация, осигурявана от български разузнавателни отряди. Българи са осигурявали шпионска информация дори от средите на османските военни.
Това предизвиква колебания и дори остри спорове в щабовете на турските части.
Според bkmkitap.com единственият значителен успех на османската армия на Балканския фронт е петмесечната отбрана на Плевен. С поражението при Плевен обаче се вижда ясно загубата на войната и в голяма степен е елиминирано османското господство на Балканите.
Казаци и руски офицери пред къщата на Иван Стойков - Трончанина
в село Пордим, Плевенско, където е била щаб-квартирата на руския
император от 25 октомври до 15 декември 1877 г. Иван Стойков е дядо
на поета и драматурга Иван Радоев
Друго турско издание – stratejikortak.com пък пише, че радостта на българите от подписания документ на 3 март 1978 г. в Сан Стефано е била съвсем кратка. Берлинският договор променя коренно ситуацията, а Русия приема всички условия на великите сили, което оставя България в положение на зависимости – от Високата порта и от самата Русия.
***
Боевете за Плевен през зимата на 1877 г. превземат световния информационен поток. За тях се пише и говори в много държави. Много улици и дори селища са кръстени на българския град. Списъкът ще ви изненада.
В САЩ: Плевен, град в Монтана. Други градове със същото име има Алабама, Мисури, Индиана.
Канадският град Бънкшот е преименуван на Плевен.
Великобритания е шампион по използването на името Плевен.
Улици „Плевен“ има в градовете Грейт Ярмут (град в Югоизточна Англия), Дъръм (Североизточна Англия), Тъуин, Уелс, Лийдс, Източен Лондон, Хартлипул, Болтън, Северен Лондон, район Едмънтън, Лондон, кв. Ричмънд, Лондон, Северозападен Лондон (Plevna Road), град Бингли, град Алтън, Южна Англия, Белфаст, Северна Ирландия и др.
Улици в Румъния също носят името Плевен. В Русия и Финландия също.
ФрогНюз
