Испания е отказала разрешение на Съединените щати да използват съвместно управляваните военни бази на нейна територия за атаки срещу Иран. Правителството в Мадрид засили критиките си срещу това, което определи като „неоправдана и опасна военна намеса“.
Социалистическият премиер Педро Санчес открито осъди „едностранните военни действия“ на САЩ и Израел срещу Иран. По думите му операцията допринася за „по-враждебен и несигурен международен ред“, пише The Guardian.
Мадрид блокира използването на базите
Испанското правителство е отказало американските сили да използват базите в Рота и Морон при продължаващите удари срещу Иран.
Външният министър Хосе Мануел Албарес заяви, че Испания подкрепя демокрацията и основните права на иранския народ, но няма да позволи военните съоръжения да бъдат използвани в операция, която не отговаря на международното право.
„Искам да бъда пределно ясен – базите не се използват и няма да бъдат използвани за нищо извън споразумението със САЩ или извън рамките на Устава на ООН“, каза той пред телевизия Telecinco.
Министърът на отбраната Маргарита Роблес също потвърди, че нито една от базите не е участвала в американската операция. Според нея всяка дейност трябва да има международна легитимност и подкрепа.
Американски самолети са напуснали базите
Данни на платформата Flightradar24 показват, че след началото на ударите най-малко 15 американски самолета са излетели от Рота и Морон. Поне седем от тях са кацнали във военновъздушната база Рамщайн в Германия.
Американски представители на отбраната отказаха коментар относно причините за преместването.
Остра критика към Тръмп и Нетаняху
В събота Санчес заяви, че офанзивата на Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху прави света по-нестабилен и настоя за трайно политическо решение.
В реч в Барселона той подчерта, че може едновременно да се осъжда иранският режим и да се отхвърля военна интервенция, която според Мадрид нарушава международното право.
Твърдата позиция на испанския премиер вероятно ще изостри отношенията му с Тръмп, който вече критикува Испания за отказа ѝ да подкрепи увеличаване на разходите за отбрана в рамките на НАТО до 5% от БВП.
Разделена Европа
Други европейски лидери заеха по-предпазлива позиция. Британският премиер Киър Стармър първоначално също отказа използването на британски бази заради съмнения относно законността на ударите, но промени решението след ирански ракетни и дронови атаки в региона, при които бе засегната британска база в Кипър.
В съвместна декларация с Франция и Германия Лондон заяви готовност да подкрепи „необходими и пропорционални отбранителни действия“.
Германският канцлер Фридрих Мерц посочи, че разбира дилемата пред съюзниците относно иранската ядрена програма, но добави, че Берлин няма да „поучава партньорите си“ относно военните удари.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова за трайно дипломатическо решение и предупреди, че ЕС трябва да се подготви за последиците от ескалацията.
