С тържествени церемонии България отбелязва 148 години от Освобождението. 3 март е национален празник от 1990 г., когато с решение на Държавния съвет и на Народното събрание датата на подписването на Санстефанския мирен договор е обявена за Ден на освобождението на България.
Денят се чества за първи път през 1880 г. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. датата започва да се отбелязва по нов стил на 3 март. През 1951 г. е отменен като официален празник, възстановен е през 1987 г., а след политическите промени отново е утвърден като национален празник.
Историческият контекст и споровете
3 март бележи подписването на предварителния мирен договор между Руската и Османската империя след Руско-турската война от 1877–1878 г. Договорът предвижда създаването на автономна българска държава, но няколко месеца по-късно решенията са ревизирани на Берлинския конгрес.
Именно тук започват и част от съвременните спорове. Едни историци подчертават, че Санстефанският договор е предварителен и че окончателният международен статут на България е уреден в Берлин. Други поставят акцент върху факта, че Освобождението е резултат както от международна война, така и от усилията на българското националноосвободително движение и саможертвата на българските опълченци.
В обществото периодично се поставя въпросът дали 3 март е най-подходящата дата за национален празник. Част от аргументите са, че денят е свързан с международен договор между империи, а не с вътрешен български държавен акт. Като алтернатива най-често се посочва 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, който според привържениците му обединява повече около културната и духовната идентичност.
Засега обаче 3 март остава националният празник, а дебатът продължава да бъде част от по-широкия разговор за историческата памет и идентичността.
Чествания на връх Шипка
Официалното национално честване тази година е на връх Шипка, с домакин Община Казанлък. Програмата включва благодарствен молебен в храм-паметника „Св. Рождество Христово“ в град Шипка, заупокойна молитва и поднасяне на венци пред Паметника на свободата.
В церемонията участват представителни части на Българската армия. Предвиден е и концерт с участието на ансамбъл „Българе“, фолклорен ансамбъл „Детелини“ и трио „Тримата тенори“. Паметникът на свободата ще бъде с вход свободен след края на официалната церемония.
Заради очаквания голям брой посетители е въведена временна организация на движението през прохода Шипка.
Програма в София
В столицата се провеждат церемонии по издигане на националния флаг, смяна на почетния гвардейски караул и вечерна заря-проверка на площад „Народно събрание“. В строя са изнесени знамена-светини на българската армия.
В централната част на града са въведени временни ограничения на движението и мерки за сигурност. Достъпът до зоните на събитията се осъществява през контролно-пропускателни пунктове.
Така 3 март се отбелязва едновременно като държавен празник и като дата, която продължава да бъде предмет на исторически и политически интерпретации.
Повод за размисъл
Макар да е национален празник, 3 март за мнозина е и ден за сериозен размисъл. Той напомня за сложния път към възстановяването на българската държавност и за цената, платена в човешки животи.
Същевременно все по-често се отправя критика, че в публичния разказ за Освобождението руската роля се натрапва като единствена и решаваща. Фокусът върху Санстефанския договор и Руско-турската война често изтласква на заден план българските усилия – Априлското въстание, дейността на революционните комитети, участието на българските опълченци и дългия процес на изграждане на държавни институции след 1878 г.
Историци напомнят и че самият Санстефански договор е предварителен документ между две империи и не създава окончателна, суверенна българска държава. Международното признаване и реалните граници са определени по-късно, а пълната независимост е обявена едва през 1908 г. В този смисъл възниква въпросът дали националният празник не възпроизвежда зависим разказ, в който свободата идва отвън, а не като резултат от собствена политическа воля.
Критиците на 3 март посочват, че акцентът върху „освобождението“ засенчва други ключови дати – Съединението и Независимостта, които са изцяло български държавни актове. Според тях националният празник би трябвало да подчертава зрелостта на българската нация, а не договор, сключен без българско участие.
Независимо от тези спорове, 3 март остава част от историческата памет. Но именно като национален празник той все по-често се възприема не само като ден за тържества, а и като повод за критичен поглед към начина, по който разказваме собствената си история и избираме символите на държавността си днес.
Честит празник.
