Астрономи откриха почти невидима галактика – находка, която може да помогне за разкриването на една от най-загадъчните субстанции във Вселената, съобщава CNN. Изследователите са идентифицирали Candidate Dark Galaxy-2, или CDG-2, чрез космическия телескоп „Хъбъл“ и смятат, че тя е изградена поне на 99,9% от тъмна материя – понятие от астрофизиката и космологията, означаващо материя с неизвестен състав, която е недостъпна за наблюдение със съвременните методи.
Ако откритието бъде потвърдено с допълнителни наблюдения, CDG-2 ще бъде една от галактиките с най-голямо съдържание на тъмна материя досега.
Тъмната материя доминира във Вселената. Тя е пет пъти по-разпространена от обикновената материя – тази, от която са съставени звездите, планетите и всичко видимо – но е невидима и никога не е била наблюдавана директно. Въпреки това нейното присъствие може да се установи чрез гравитационното ѝ влияние върху обикновената материя, защото тя е „лепилото“, което държи Вселената заедно.
Повечето галактики, включително нашата, са доминирани от тъмна материя. В някои случаи обаче съотношението между тъмна и обикновена материя е толкова крайно, че в галактиката остават само малко звезди, което я прави изключително трудна за откриване. Астрономите наричат тези обекти „галактики с ниска повърхнинна яркост“ и са наблюдавали хиляди такива от 80-те години на миналия век.
CDG-2, която се намира на около 300 милиона светлинни години от Земята, обаче изглежда толкова богата на тъмна материя, че може да принадлежи към хипотетична подгрупа на т.нар. „тъмни галактики“, които съдържат малко или почти никакви звезди.
„Галактиките с ниска повърхнинна яркост са много слаби, но все пак излъчват известна светлина,“ обяснява Дай Ли, изследовател по статистика и астрофизика в Университета на Торонто и водещ автор на проучването, публикувано в The Astrophysical Journal Letters. „Тъмната галактика е на крайния полюс – там почти няма никаква светлина или структура, каквато бихте очаквали от типична галактика.“
За да наблюдават CDG-2, учените използвали данни от три телескопа – „Хъбъл“, Euclid на Европейската космическа агенция и Subaru в Хавай, комбинирани с нов подход, базиран на търсене на глобуларни клъстери.
„Това са компактни, сферични групи от много стари звезди – остатъци от първото поколение звездообразуване,“ обяснява Ли.
Глобуларните клъстери са ярки, дори ако околната галактика не е, а предишни наблюдения показват връзка между тях и наличието на тъмна материя. Тъй като CDG-2 има много малко звезди, нещо друго трябва да осигурява масата, която клъстерите изискват, за да се задържат. Ли и колегите му смятат, че това е именно тъмната материя.
В Персейския клъстер, където се намират хиляди галактики, изследователите откриват четири глобуларни клъстера и забелязват сияние около тях, което подсказва наличието на галактика. Астрономите смятат, че след формирането на клъстерите по-големи съседни галактики са отстранили водородния газ, необходим за образуването на нови звезди, оставяйки CDG-2 само с тъмна материя и четирите клъстера. В резултат на това яркостта на галактиката е едва 0,005% от тази на Млечния път.
„По отношение на светлината от звездите, тя е около 6 милиона пъти по-ярка от Слънцето. Яркостта на нашата галактика е около 20 милиарда пъти тази на Слънцето,“ обяснява Ли.
Изследването на потенциални тъмни галактики е важно, защото дава почти непроменен поглед върху поведението на тъмната материя, обяснява Нийл Далал от Института „Периметър“ в Канада. В големите галактики звездите и газът влияят на разпределението на тъмната материя, което затруднява отделянето на ефектите на обикновената материя. В галактиките с изключително малко сияние обаче тъмната материя почти не е повлияна от обикновената, което дава много по-чиста представа за нейната физика.
