1,8 милиона българи – или около 30% от населението на страната – живеят в условия на енергийна бедност, показва новата Национална карта на енергийната уязвимост на домакинствата, изготвена от WWF България и Института за икономически изследвания при БАН. Това поставя България на първо място в Европейския съюз по дял на хората, които не могат да покриват разходите си за отопление, електроенергия и горива. Средната стойност за Европа е 11%.
Проблемът ще стане още по-остър с въвеждането на новата европейска схема за търговия с емисии ETS 2, която от януари 2028 г. ще обхване сградния сектор и транспортните услуги. Системата ще изисква доставчиците на изкопаеми горива – бензин, дизел, природен газ, мазут и въглища – да купуват квоти за всяка тон CO2, отделен при изгарянето им. Очаква се разходите да се прехвърлят към крайните потребители, като най-силно ще бъдат засегнати домакинствата с ниски доходи, микропредприятията и малкият бизнес.
Въпреки че ЕС е създал Социален фонд за климата (SCF) с над 86 милиарда евро за периода 2026–2032 г., експертите се съмняват дали средствата ще са достатъчни да компенсират всички уязвими домакинства.
Държави като България, Полша, Чехия и Словакия вече успяха да постигнат отлагане на старта на ETS 2 с една година – до 2028 г., с мотива, че по този начин ще се избегне рязък скок на цените на горивата и отоплението. Основните притеснения са свързани с увеличаване на социалното неравенство, риск от ценови шок и въздействие върху конкурентоспособността на европейския бизнес.
ETS 2 цели намаляване на емисиите в обхванатите сектори с 42% до 2030 г. спрямо нивата от 2005 г., като предоставя и възможности за инвестиции в енергийна ефективност. Въпреки това, според анализатори, ударът върху най-бедните ще е значителен, а успешното функциониране на Социалния фонд ще бъде решаващо за смекчаване на последствията.
Северозападът – най-засегнатият регион
Северозападният район на България е най-засегнат от енергийна бедност, като високият дял на домакинствата, използващи твърди горива, и липсата на енергийно ефективни мерки задълбочават проблема. От 308 065 домакинства в района, 155 736 (14,6% от всички в страната) разчитат на дърва за отопление, 3 885 ползват въглища и нафта (7,1% от националния дял), а газ използват едва 30 430 домакинства (11,3%), значително под средните стойности.
Липсата на мерки за енергийна ефективност е масова – 225 427 домакинства не са предприели такива през последните пет години, което увеличава разходите за отопление. Населението е сред най-зависимите от помощи – 110,5 хил. души (19,1% от всички получатели в страната) са разчитали на тях през 2023/2024 г.
Социално-икономическата уязвимост е значителна: 180,6 хил. души (13,6%) живеят под линията на бедност, а 210 хил. са в риск от бедност или социално изключване.
