След като Съединените щати и Израел започнаха удари срещу Иран, американският сенатор Линдзи Греъм, републиканец и близък съюзник на президента на САЩ Доналд Тръмп, обяви: „Куба е следващата“. И в това има логика. От януари САЩ наложиха петролна блокада на управляваната от комунистически режим островна държава. Това се случи малко след като съюзникът на Хавана и основен доставчик на петрол – венецуелският президент Николас Мадуро – беше заловен при извънредна американска военна операция.
Последствията са задълбочаваща се икономическа криза, която изправя Куба пред най-сериозното изпитание от разпадането на СССР.
В същото време Иран, с който „Островът на свободата“ поддържа стратегическо партньорство, е под продължителни атаки.
„Тази комунистическа диктатура в Куба – дните ѝ са преброени“, посочва Греъм в предаването Sunday Night in America по Fox News, цитирано от Financial Times.
Преди ударите срещу Иран Доналд Тръмп заяви, че би искал „приятелско поемане на контрол“ над острова, без да уточнява как точно би изглеждало това. Според експерти тези коментари, както и действията на Вашингтон срещу Техеран и Каракас, само са засилили нарастващите опасения в Хавана.
Според анализатора Карлос Солар от британския изследователски център Royal United Services Institute подобно „приятелско поемане на контрол“ може да наподобява случилото се във Венецуела след отстраняването на Николас Мадуро – ситуация, при която формално остава авторитарно управление, но политиката му постепенно се насочва в посоката и със скоростта, определени от Съединените щати.
По думите му Куба е загубила подкрепата както на Венецуела, така и на Иран именно в момент на максимален натиск от администрацията на Тръмп. Все още обаче не е ясно как Вашингтон би могъл да принуди кубинското ръководство да се пречупи и да капитулира. Засега няма признаци на военна подготовка, подобна на операцията, довела до залавянето на Мадуро през януари, което означава, че Белият дом може да подходи по съвсем различен начин.
Доналд Тръмп наскоро заяви, че правителството в Куба представлява „необичайна и извънредна заплаха“ и обеща да наложи мита на всяка държава, която доставя петрол на острова. В същото време финансовото министерство на САЩ разреши ограничена препродажба на венецуелски петрол към частния сектор в Куба – стъпка, която изглежда цели частично облекчаване на острия недостиг на гориво. Енергийната криза вече принуди редица авиокомпании да намалят полетите до острова, а туризмът традиционно е един от основните източници на приходи за кубинската икономика.
В същото време има признаци, че администрацията на САЩ води разговори с кубинското правителство за възможни икономически промени. Това съвпада и с фокуса на кубинския президент Мигел Диас-Канел, който поставя икономическото възстановяване като основен приоритет.
Куба вече въведе мерки за защита на основните услуги и за разпределяне на ограничените количества гориво между ключови сектори. Това се случи, след като по-рано ООН предупреди, че страната може да се изправи пред хуманитарен колапс, ако запасите от петрол продължат да намаляват.
Според анализатора Робърт Мънкс от Verisk Maplecroft обаче Хавана е спечелила кратък прозорец от време. Операцията срещу Иран временно изважда Куба от фокуса на Вашингтон, тъй като американската администрация е заета с кампанията в Персийския залив. Това обаче вероятно ще бъде само временна пауза.
Режимът в Хавана засега остава на власт, но всяко социално напрежение, породено от икономическите трудности, може да избухне внезапно – и това би дало на Вашингтон повод отново да засили натиска срещу него.
