Европейските държави увеличават военната си готовност в Близкия изток, но се стремят да избегнат пряко въвличане във войната между САЩ, Израел и Иран. Междувременно отношенията между Вашингтон и част от европейските съюзници се изострят, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп остро разкритикува някои лидери за ограничената им подкрепа за операцията срещу Техеран.
Конфликтът навлезе в шестия си ден с нови удари и ответни атаки в региона. Израел съобщи, че е поразил ирански ракетни обекти, а Иран извърши нови атаки в Близкия изток. При удар в Абу Даби има ранени. Междувременно европейските правителства се опитват да балансират между съюзническата солидарност със САЩ и опасенията от по-широка регионална война.
Европа засилва отбраната, но избягва офанзивни действия
Великобритания изпраща допълнителни изтребители „Тайфун“ в Катар и засилва защитата на базата си в Кипър, която тази седмица бе атакувана с дрон. Британският премиер Киър Стармър заяви, че страната му споделя разузнавателна информация със САЩ „денонощно“, но подчерта, че Лондон взема решенията си според националния интерес.
Франция също оказва ограничена подкрепа. Париж разреши на американски самолети без бойни функции да използват авиобаза в южната част на страната, но при условие, че те няма да участват в операции срещу Иран. Френските власти подчертаха, че това е стандартна процедура в рамките на НАТО.
В същото време Франция и Великобритания вече участват в отбранителни операции в региона. Техни системи за противовъздушна отбрана са помогнали за свалянето на ирански дронове и ракети, насочени към съюзнически цели.
Тръмп критикува европейските лидери
Американският президент Доналд Тръмп обаче засили напрежението със съюзниците си, след като атакува публично британския премиер. Той сравни Стармър с Уинстън Чърчил и заяви, че „това не е Чърчил“, след като Лондон отказа да позволи използването на британски бази в архипелага Чагос за удари срещу Иран.
Тръмп отправи критики и към Испания. Той заплаши страната с търговско ембарго, след като премиерът Педро Санчес обяви, че Мадрид няма да се включи във войната.
Испанският лидер отговори, че страната му няма да участва в действия, които „са вредни за света и противоречат на нашите ценности“.
Европейските лидери търсят дипломатически баланс
Германия, Франция и Великобритания – т.нар. група Е3 – се опитват да поддържат внимателен баланс. В съвместна позиция те осъдиха ответните действия на Иран и призоваха за възобновяване на преговорите, но не подкрепиха изрично американско-израелските удари.
Френският президент Еманюел Макрон дори заяви, че атаките са извършени „извън рамката на международното право“, макар да посочи, че основната отговорност за ескалацията носи Иран.
Европейските лидери са под силен вътрешнополитически натиск да избегнат нова военна намеса в Близкия изток. Споменът за войната в Ирак през 2003 г. продължава да тежи върху общественото мнение в много европейски страни.
Рискът от разширяване на конфликта
Въпреки усилията на Европа да остане в отбранителна роля, войната вече започва да засяга и други региони. НАТО системи за противовъздушна отбрана свалиха иранска ракета, насочена към турското въздушно пространство – първият случай, в който алиансът прехваща подобна атака.
Междувременно трафикът през стратегическия Ормузки проток почти е спрял. Това създава риск за доставките на храни към държавите от Персийския залив, които внасят над 90% от хранителните си продукти.
Заради войната европейски държави започнаха и евакуации на свои граждани от региона. Великобритания вече организира чартърни полети за хората, блокирани в Близкия изток.
Засега европейските правителства се опитват да подкрепят съюзниците си, без да се превърнат в активна страна във войната. Но с нарастващите атаки и засилващото се напрежение между Вашингтон и европейските столици този баланс става все по-труден.
