Поредната порция от сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия бе оповестена от Комисията по досиетата.Този път обект на представените днес три проверки са Министерствата на вътрешните и външните работи и социологическите агенции.
Публикуваните на официалната страница на Комисията документи са изненадващо кратки. По един бивш агент е установен във всяка от проверяваните области. Сред социолозите е собственикът на “Афик” ООД Юрий Асланов, който е бил секретен сътрудник Виктор към РУ на ГЩ. Снет е от отчет през 1988 г.
След оповестения през декември огромен брой дипломати с установена съпричастност към ДС и военното разузнаване сега Комисията по досиетата добавя името на генералния ни консул в Милано – Гарбис Агопян. Той е бил секретен сътрудник под псевдоним Неро, към ПГУ-УНТР на ДС.
Скандалът с дипломатите-агенти избухна на 14 декември, когато Комисията по досиетата повести резултатите от проверката на посланици, заместник-посланици и генерални консули. На 6 януари бяха оповестени още четири имена, излезли от доклад на Служба „Военна информация“ след допълнителна проверка на Комисията.
От всички общо 197 души, обявени от Комисията по досиетата, 91 и в момента са служители на Външно министерство. От тях 35-ма са посланици и постоянни представители, 8 са временно управляващи, петима са генерални консули, седем оглавяват дирекции в министерството.
Покрай скандала с дипломатите-агенти оставки подадоха министърът без портфейл Божидар Димитров и зам.-министърът на вършените работи Павлин Димитров, за които отдавна е известно, че са сътрудничили на ДС. С оттеглянето им правителството отговори на критиките, че проявява двоен стандарт по отношение на бившите сътрудници на комунистическите служби.
На 23 декември Министерски съвет прие постановление, в което предлага на президента да подпише указ за отзоваване на всички посланици, свързани с бившата Държавна сигурност. На 13 януари Народното събрание гласува декларация, в която призовава посланиците и постоянните представители доброволно да се оттеглят от задграничните си постове, за да ограничат негативния ефект върху образа на България, а съответните компетентни органи – министърът на външните работи, правителството и президентът, да предприемат необходимите действия за отзоваването на дипломатите.
Досега обаче Георги Първанов не е показал готовност да приеме предложенията на правителството и призивите на парламента. Още когато избухна скандалът с посланиците-агенти, той заяви, че не приема подобно бланкетно предложение и настоява случаите да бъдат разглеждани папка по папка.
Макар от Външно да твърдят, че диалог по въпроса между институциите не тече, в края на януари държавният глава съобщи, че от името на президентската администрация е написал писмо до Министерски съвет. Тъй като решението на правителството съдържа тезата, че тези хора са загубили доверието на приемащата страна, Първанов иска факти коя страна как е реагирала на изнесената от Комисията по досиетата информация. По думите му информацията за голяма част от тези хора е била предварително известна и приемащата страна се е съгласила с тези факти. Освен това, двете страни са работили успешно 3, 4 и може би повече години.
Служителят на МВР, обявен за агент, е Драгомир Петров. Той е бил щатен служител на СГУ на МВР-ДС, със заповед от януари 1984 година е назначен за разузнавач, а през 88-ма е преназначен за старши разузнавач. От 2006 година е началник на сектор в МВР.
До този момент Комисията е обявила, че през периода 1990-2010 г. общо 1347 души от ръководния състав на МВР са били щатни или нещатни сътрудници на ДС. Това става ясно от общо 17 доклада на комисията за служителите на вътрешното министерство. От март 2010 г. комисията по досиетата започна проверката по азбучен ред в МВР, която се превърна и в най-мащабната за българска институция.
Комисията по досиетата беше задължена от закона да провери следните ръководни постове във вътрешното министерство: главен секретар, генералните директори, заместник генералните директори, главните директори, заместник главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на районните полицейски управления, началниците на отдели и началниците на сектори. Общият брой на тези лица възлиза на 6219 души.
