"Цанков всякога говореше пламенно, убедително и искрено, па и реченото му беше речено и думата му беше дума, той бе дързостен и решителен, а пък никому и пред никого глава не кланеше". П. Карапетров
На 11 март 2011 година се навършват 100 години от смъртта на Драган Киряков Цанков – български политик, книжовник, църковен деятел, почетен член на Българското книжовно дружество, ярка личност и новатор, строител на съвременна България.
Той е трети министър-председател на България, изпълнявал тази длъжност от 7 април до 10 декември 1880 г., и осми министър-председател на България от 19 септември 1883 г. до 11 юли 1884 г.
Народен представител е в Учредителното, Първо Велико Народно събрание (1879 г.) и в I (1879 г.), II (1880-1881 г.), IV (1884-1886 г.), X (1899-1900 г.), XI (1901 г.) и XII (1902-1903 г.) Обикновено Народно събрание. Председател е на XII Обикновено Народно събрание в периода 22 април 1902 г. — 21 август 1903 г.
Драган Цанков е роден в Свищов, в семейството на богат търговец. Още като юноша, воден от патриотични пориви, той променя собственото си име от гръцкото Димитър на Драган - факт, показващ силен характер и нетрадиционно мислене и поведение. Живее в бурно и интересно време – епохата на българското Възраждане, когато българите, живеещи вече над четири века под османско владичество, постепенно се превръщат в нация и скоро ще поискат своя независима и демократична държава.
Към средата на 19-и век нашите предшественици развиват национално образование, книжовност, печат. Драган Цанков се включва във всичко това след учението си в Свищов, където учи при Христаки Павлович и Емануил Васкидович, а по-късно завършва създаденото от Васил Априлов Габровско училище. След 1845 г. продължава образованието си в Одеската семинария и в гимназия в Киев. В австрийската столица Виена Цанков показал за пръв път задълбочения си интерес към филологията - през 1852 г., заедно с брат си успял да издаде тук българска граматика на немски език. С този сериозен труд той се причислил към групата на първите български дейци, поставили основите на филологическите занимания.Учителства в различни градове, съставя учебни помагала.
Същата година Драган Цанков донася в родния си град Свищов печатарско оборудване с намерение да открие своя собствена печатница, но не получава разрешение от властите. Това го принуждава да замине за Цариград, където през 1855 г. с помощта на френското посолство се снабдява с разрешението. Настанява печатницата си в католическия манастир Сан-Бенуа в кв. Галата, където имало и католически колеж. Активното застъпничество на френското духовенство за българската просветна кауза е било основният мотив през 1855 г. Драган Цанков тайно да приеме католицизма.
В края на 1856 г. Драган Цанков инициира създаването на „Община на българската книжнина" и е пръв неин председател. Общината се счита за предшественик на образуваното през 1869 г. в Браила Българско книжовно дружество.
На 1 януари 1858 г. това дружество започва да издава списание "Български книжици", изиграло огромна роля за културното издигане на народа и за формиране на българската интелигенция.
След като в редакционната политика на списанието надделяват идеите на по-консервативните кръгове, Драган Цанков се оттегля и създава вестник „България” (1859-1863 г.) със символичното подзаглавие "Вестник за българските интереси", в който проповядва своите идеи за разрешаване на българския църковен въпрос по пътя на униатството. През 1861 г. участва в посещението при папа Пий IX в Рим, при което архимандрит Йосиф Соколски е обявен за епископ.
След неуспеха на унията, през 1863 г. Цанков се завръща в Свищов и става чиновник в османската администрация. В края на 1863 г. той пристига в Русе, където станва директор на основаната тук вилаетска печатница. Драган Цанков отново се връща към старата си любов - книгоиздаването, издирва и издава книги и необходими за училищата учебни помагала. Известно време учителства в местното училище По-късно е учител и съдия в Русе (1865-1867 г.) и помощник-управител на Нишкия (1868-1869 г.) и Видинския (1869-1872 г.) санджак. През следващите години е учител в Цариград. Заради безспорния си авторитет, владеене на езици и дипломатичност, след Априлското въстание през 1876 г., българските емигрантски дейци избрали Драган Цанков и Марко Балабанов да представят българския въпрос пред Европа. Средства за акцията били осигурени от Евлоги Георгиев и през август 1876 г. двамата български делегати заминават за европейските столици Лондон, Париж, Виена, Рим и Петербург, където пледират в полза на българските национални интереси. Тази дипломатическа мисия била необичайна, тъй като все още нямало създадена държава, липсвали документи, които да ги упълномощават, бавел се и основният документ – Мемоара, който очаквали от Екзархията. Срещнали се с Уилям Гладстон, император Александър II и други представители на политическата власт, за да ги убедят в защита на сънародниците си.
Марко Балабанов
По време на Руско-турската война Цанков се включил в българското опълчение в Румъния, а след сключването на мирния договор бил назначен за вицегубернатор на Свищов, а малко по-късно и на Велико Търново.
След Освобождението Драган Цанков е един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание през 1879 г.Той е ярък радетел на конституционализма и русофилството. Според него трите национални идеала са вярата, славянството, начело с Русия, и конституционализма. Цанков се противопоставя на Режима на пълномощията и е интерниран във Враца, което предизвиква шумен политически скандал.
Режимът на пълномощията е оглавяван от княз Александър Батанберг, установен е с държавен преврат от 27 април 1881 година. По време на този режим Конституцията е отменена и в страната действат военновременни закони. От самото начало на управлението си, княз Александър не одобрява Търновската конституция , тъй като смята, че прекалено ограничава правомощията му и предоставя ненужно широки граждански свободи. Това естествено го противопоставя на Либералната партия, която е основен идеолог на Конституцията.
След възстановяването на Търновската конституция през септември 1883 година, князът възлага формиранетоа на новия кабинет на Драган Цанков, който привлича в правителството някои дейци и на Консервативната партия.
Този акт предизвиква острото недоволство на т.нар. "непримирими" либерали, водени от Петко Славейков и Петко Каравелов. Между двете течения в Либералната партия започва борба и през лятото на 1884 г. Драган Цанков заедно със своите поддръжници се отцепва от партията и поставя началото на нова проруска политическа формация. По време на кризата след абдикацията на Александър I Батенберг, Драган Цанков е сред авторите на т.нар. "махзар" - молба до формалния сюзерен на България - турския султан, в която се иска неговата намеса за уреждане на ситуацията чрез окупация.
През 1886 г. Драган Цанков емигрира в Русия. Завръща се в България през 1895 г. след падането от власт на Стефан Стамболов и веднага се заема с възстановяване на своята партия. През 1897 г., поради напредналата си възраст, отстъпва лидерския пост на д-р Стоян Данев, който през 1899 г. преименува партията в Прогресивнолиберална. По време на самостоятелното управление на тази партия (1901 – 1903), Драган Цанков е председател на Народното събрание. Когато партията минава в опозиция, той се оттегля от политическия живот.
Пантеон на възрожденците в град Русе
Драган Цанков умира на 11.03.1911 г. в София. Тленните му останки се съхраняват в Пантеона на възрожденците в град Русе.
