Зимата на 2026 г. в България е била по-топла от обичайното, но същевременно и една от най-динамичните през последните години. Това показват обобщените данни на синоптиците от НИХМ, според които сезонът е бил съпроводен от обилни валежи, силни ветрове и няколко опасни метеорологични явления.
Декември и февруари са били с температури над климатичната норма, докато през януари стойностите са били близки до обичайните за сезона. Най-високата температура през зимата е измерена на 4 януари в Дългопол – 21,4 градуса. Най-ниската температура в населено място е отчетена на 12 януари в Самоков – минус 17 градуса, а на връх Мусала термометрите са паднали до минус 25,8 градуса на 1 януари.
Сезонът се отличава и със значителни валежи. В голяма част от страната количествата са били около и над нормата, основно заради валежите през януари и февруари. Най-масовият снеговалеж е бил на 1 февруари, когато на следващата сутрин почти цялата страна е била покрита със снежна покривка.
Най-високата снежна покривка в населено място е измерена на 2 февруари в Белово – 35 сантиметра, а в планините рекордните 269 сантиметра са отчетени на връх Ботев на 25 февруари.
Интензивни валежи са паднали и на 17 и 18 февруари. Те започват като дъжд в Северозападна България, а по-късно преминават в сняг и обхващат и източните райони. В резултат почти цяла Добруджа, както и части от Стара планина, Странджа, Сакар, Рила и Родопите са били покрити със сняг.
Обилните валежи през януари и февруари са довели до сериозно повишаване на почвените влагозапаси, които в много райони са достигнали пределната полска влагоемност. Снежната покривка е имала и положителен ефект за земеделието, тъй като е предпазила зимните житни култури от силните студове в началото на февруари.
Зимата обаче е донесла и редица опасни явления. Още в началото на декември средиземноморски циклон предизвиква силни валежи в Южна България. Наводнения и свлачища са регистрирани в Бургаска и Пловдивска област, като най-сериозно е засегнато село Зидарово край Созопол, където е обявено частично бедствено положение.
В началото на януари страната е засегната и от силни ветрове. В района на Враца са измерени пориви до 32 метра в секунда, което води до паднали дървета, прекъсвания на електрозахранването и щети по инфраструктурата. Ураганният вятър предизвиква и смущения във въздушния транспорт, като част от полетите на летище София са отменени или пренасочени. В курорта Боровец десетки дървета са съборени, което временно затваря ски зоната.
През януари серия от средиземноморски циклони причинява локални наводнения в Южна България. В Кирково и Крумовград е обявено частично бедствено положение, след като обилните валежи разрушават инфраструктура и активират свлачища. Само на 8 януари в Крумовград са измерени 102 милиметра валеж за денонощие при месечна норма от 78 милиметра.
Сложната метеорологична обстановка продължава и през февруари. Нови циклони носят валежи и силни ветрове, а локални наводнения са регистрирани в Кърджали, Хасково и Стара Загора. На 18 февруари в седем села в община Аксаково е обявено бедствено положение заради ураганен вятър, снеговалежи и заледяване. Пътят Аксаково–Добрич е затворен, а общественият транспорт в района временно е спрян.
По данни на синоптиците средномесечният речен отток през февруари е достигнал най-високите си стойности за последното десетилетие, което показва колко интензивни са били валежите и снеготопенето през тази зима.
