Всеки втори българин на възраст между 16 и 24 години активно използва генеративен изкуствен интелект. Данните на Евростат за последното тримесечие на 2025 г. разкриват интересни тенденции. Точно 50% от младите у нас вече са на „ти“ с новите технологии.
Средното равнище за Европейския съюз обаче е значително по-високо. Близо две трети или 63,8% от европейските младежи използват тези инструменти. България изостава от общите темпове на дигитализация в общността. Страната ни се нарежда на четвърто място от края на класацията.
Преди нас по най-ниско потребление са само Румъния, Италия и Полша. В Румъния едва 44,1% от младите хора се докосват до ИИ. В Италия този процент е 47,2, а в Полша достига 49,3 на сто. Разликата с лидерите в Европа е огромна. Гърция оглавява класацията с впечатляващите 83,5%. Естония следва плътно с 82,8%, а Чехия заема трето място със 78,5%.
Статистиката показва, че 4 пъти повече от нас шведите използват изкуствения интелект. Това подчертава сериозното цифрово разделение в рамките на съюза. Проучването анализира и конкретните цели, за които младите използват технологията.
Младежите в ЕС използват ИИ най-често за лични нужди, като този дял е 44,2%. Образованието е втората най-популярна сфера с 39,3%. Професионалните цели остават на последно място с едва 15,8%. В България статистиката за образованието е идентична. Около 39,3% от родните младежи използват ИИ за формално обучение.
Това показва видимо желание за модернизация на учебния процес сред новото поколение. Въпреки това, едва 6,8% само от учещите българи работят. Тази ниска заетост може да влияе на по-слабата професионална употреба на новите технологии.
Ако погледнем цялото население на ЕС (16-74 г.), картината се променя. Общо 32,7% от европейците са използвали ИИ през 2025 г. Младите хора остават основният двигател на технологичната вълна. Те са много по-склонни да експериментират с нови цифрови инструменти.
България заема четвърто място от опашката в ЕС по използване на ИИ сред младите. Разликата между Гърция и Румъния е почти двойна. Това налага по-бързо внедряване на технологиите в ежедневието. Генеративният ИИ променя начина, по който учим и общуваме днес.
