Френски съд днес ще реши дали бившият президент Никола Саркози ще избегне изтърпяването на допълнителна ефективна присъда, след като адвокатът му поиска обединяване на две наказания по различни дела – съобщават френски медии, цитирани от БГНЕС. Президент на Франция между 2007 и 2012 г. е изправен пред редица съдебни проблеми след края на мандата си.
Миналата година той стана първият съвременен френски президент, лежал в затвора – 20 дни по дело за предполагаемо либийско финансиране на предизборната му кампания през 2007 г., срещу което подаде жалба.
71-годишният политик има и две окончателни осъдителни решения по други дела. През декември 2024 г. изчерпа последната си правна възможност в делото „Бисмут“ за опит за извличане на облаги от съдия и изтърпя наказание с електронна гривна, свалена през май 2025 г. През ноември 2025 г. получи втора окончателна присъда по делото „Бигмалион“ за незаконно финансиране на кампанията му за преизбиране през 2012 г. – шест месеца лишаване от свобода.
По време на закрито заседание в края на февруари Саркози поиска шестмесечната ефективна присъда по „Бигмалион“ да се счита за изтърпяна заради електронната гривна по делото „Бисмут“. Адвокатът му Венсан Дезри определи молбата като „рутинна процедура“.
Съдът ще разгледа заявлението при условията, че наказанията са от еднакъв характер и всички възможности за обжалване са изчерпани. Саркози ще се яви отново на 16 март по обжалването на делото за предполагаемото либийско финансиране, за което беше осъден на пет години затвор за участие в престъпен заговор.
Случаят „Петен“
Никола Саркози е първият френски държавен глава, лежал в затвора след Филип Петен. И докато неговата история през известно време излиза на първите страници на вестници и сайтове, тази на неговия предшественик е значително по-малко разказвана.
Маршал Петен е държавен глава на Франция в периода 1940–1944 г., а сблъсъкът му с правосъдието е сред най-драматичните в съвременната френска история. След освобождението на Франция през 1944 г. той бяга първо в Германия, после в Швейцария, но през април 1945 г. се връща доброволно, за да се изправи пред съда, вярвайки, че е бил „щит“ за френския народ срещу нацистите.
Процесът срещу 89-годишния Петен започва през юли 1945 г., като е обвинен в държавна измяна и сътрудничество с нацистите – колаборационизъм. Петен защитава действията си, заявявайки, че докато генерал Дьо Гол е бил „мечът“ на Франция, той е бил „щитът“, опитвайки се да смекчи германската окупация.
На 15 август 1945 г. съдът го признава за виновен и го осъжда на смърт чрез разстрел, конфискация на имуществото и „национално деградиране“ – лишаване от всички военни чинове и почести, с изключение на титлата „Маршал на Франция“, която е пожизнена по закон. Заради преклонната възраст на Петен (89 г.) и заслугите му от Първата световна война генерал Дьо Гол заменя смъртната присъда с доживотен затвор.
Петен прекарва последните шест години от живота си на остров Ю в крепостта „Пиер Леве“. Условията са сурови – студена, спартанска килия и монотонен режим под постоянно наблюдение. Съпругата му, Ани Педро, живее на острова, за да го посещава.
През 1951 г., когато Петен е на 95 години, здравето му се влошава критично. Президентът Венсан Ориол разрешава преместването му в частна къща на острова под полицейско наблюдение за медицински грижи. Петен умира на 23 юли 1951 г. и е погребан в местното гробище, въпреки желанието му да бъде положен при костите на своите войници във Вердюн – отказано от френските власти, за да не се превърне мястото в обект на поклонение за крайната десница.
