Вносът на оръжие в Европа се е утроил за периода 2021–2025 г. в сравнение с 2016–2020 г., показва последният доклад на Стокхолмския институт за изследване на мира (СИПРИ), цитиран от ДПА. Увеличението се дължи основно на войната на Русия срещу Украйна и засилващата се несигурност сред европейските страни относно собствената им защита и ролята на НАТО.
Доставките на оръжие в световен мащаб нарастват с 9,2% спрямо последните два петгодишни периода, като Европа купува основно от САЩ – за първи път от две десетилетия най-голямата част от американския износ е за Стария континент (38%). Европейските компании също увеличават производството, а инвестициите на ЕС в отбранителната промишленост стимулират вътрешни поръчки. Страните обаче продължават да разчитат на американско оръжие, особено бойни самолети и системи за противовъздушна отбрана с голям обсег.
Държави като Румъния и Полша засилват сътрудничеството със САЩ, придобивайки оръжия, съвместими със съществуващите системи. Според СИПРИ напрежението и войната в Близкия изток вероятно ще поддържат високото търсене на оръжия в Европа, като евентуален недостиг на американски отбранителни ракети може да ограничи доставките за континента.
Между 2021 и 2025 г. САЩ са доставили 42% от всички международни пратки на оръжие в 99 държави, следвани от Франция и Русия, чийто износ е спаднал с 64%. Най-големи вносители остават Украйна, Индия, Саудитска Арабия, Катар и Пакистан.
Военната трансформация на Европа
Войната в Украйна предизвика най-мащабната трансформация в европейската отбранителна политика от края на Втората световна война насам. Ако преди 2022 г. военната индустрия в Европа се разглеждаше като „необходимо зло“ или сектор, който трябва да се съкращава в името на социални разходи, днес тя е издигната в стратегически приоритет за оцеляване и суверенитет. Европейските лидери вече не говорят за „мирен дивидент“ – пренасочване на средства от отбрана към социални нужди, а разходите за отбрана в ЕС скочиха с над 30% между 2021 и 2024 г., достигайки 320 милиарда евро. Повечето държави вече не разглеждат 2% от БВП за отбрана като предел, а като минимум, а някои, като Полша и балтийските страни, се стремят към 3–4%.
Историческата фрагментация на европейската военна индустрия – всяка държава произвежда свои танкове, самолети и боеприпаси – започна да се преодолява чрез Европейската отбранителна индустриална стратегия (EDIS) и Европейската отбранителна инвестиционна програма (EDIP), които насърчават поне 50% от оборудването да се купува от европейски производители и финансират съвместни поръчки за икономия от мащаба. Индустриалната мобилизация се вижда и при боеприпасите – преди войната производственият капацитет за 155-мм снаряди беше около 300 000 годишно, но благодарение на инициативи като Act in Support of Ammunition Production (ASAP) до края на 2025 г. се очаква да достигне 2 милиона снаряда годишно.
Финансовият сектор също промени подхода си – преди 2022 г. много банки отказваха да финансират военни проекти заради ESG стандарти, но сега отбраната се разглежда като „социално отговорна“. Венчър капиталът за стартъпи в отбранителните технологии – дронове, изкуствен интелект и киберсигурност – нарасна от 200 млн. евро през 2021 г. до над 2,5 млрд. евро през 2025 г.
Украйна вече не е само получател на помощ, а част от европейската военна екосистема. Европейски компании като Rheinmetall и BAE Systems откриват или планират заводи на украинска територия, а ЕС включи украинската индустрия в програмите за съвместни поръчки, превръщайки я в тестова площадка за технологии в реални бойни условия.
Европа разбра, че не може да разчита изцяло на САЩ за сигурността си. Континентът преминава от икономически блок, фокусиран върху търговията, към стратегически независим съюз, който мисли и действа като автономна военна сила, поставяйки отбраната в центъра на политиката и икономиката си.
