По-високи данъци за богатите. Премахване на митата. Борба с монополите. Това са посланията, които звучат в много от най-острите икономически дебати днес. Но всички те биха могли да бъдат проследени директно до перото на уважавания икономист Адам Смит, наричан от някои „бащата на капитализма“, а от други – ранна прогресивна фигура, пише Reuters в свой анализ по повод 250-годишнината от излизането на неговата основополагаща за икономическата наука книга „Богатството на народите“.
Книгата е публикувана на 9 март 1776 г., същата година, в която се ражда Декларацията за независимост на САЩ, 13 години преди Френската революция и в ранните години на индустриалната епоха.
Смит не е знаел нищо за Доналд Тръмп или технологичните милиардери, когато критикувал протекционизма и крайното обогатяване в най-четената икономическа книга в историята. Въпреки това паралели с днешните „Америка на първо място“ стратегии и търговски практики на Тръмп са лесно откриваеми.
„Максимата на всеки разумен глава на семейство е да не се опитва да произвежда вкъщи това, което ще му струва повече, отколкото ако си го купи“, пише шотландецът в своята фундаментална творба. „Би ли било разумен закон да се забрани вносът на всички чуждестранни вина само за да се насърчи производството на кларет и бургундско в Шотландия?“
Информационната агенция извежда няколко прозрения, които Смит прави през далечната 1776 г., но са в сила и до днес.
Свободни пазари и разпределение на богатството
Докато Смит често се цитира заради възторга си към свободните пазари и свободната търговия, когато става въпрос за разпределението на богатството, той почти звучи като Бърни Сандърс или Александрия Окасио-Кортес – леви американски политици.
„Не е много неразумно богатите да допринасят за обществения разход не само пропорционално на доходите си, но и с нещо повече от тази пропорция“, пише той. „Нито едно общество не може да бъде процъфтяващо и щастливо, ако по-голямата част от неговите членове са бедни и нещастни.“
„Невидимата ръка“ на пазара
Една от най-известните метафори на Смит е „невидимата ръка“ на пазара – обикновено тълкувана като начина, по който самият интерес на участниците в него води до общо благо.
„Не от благородството на месаря, пивовара или хлебаря очакваме вечерята си, а от стремежа им към собствен интерес“, пише Смит.
Въпреки това метафората е спомената само веднъж и трябва да се разглежда в контекста на критиката му към властта на специалните интереси.
„Тази книга всъщност е критика към начина, по който специални интереси, монополисти и мощни хора завладяват държавата“, казва пред информационната агенция индийският учен и интелектуалец Пратап Бхану Мехта. „Той казва: оправете това и след това свободният пазар функционира“.
Егоизъм и морална философия
Смит, който е преподавал морална философия в Университета в Глазгоу, е ясен и за своите възгледи относно егоизма за сметка на другите:
„Всичко за нас самите и нищо за другите изглежда винаги е било отвратителната максима на господарите на човечеството“.
Познато, нали?
Затова и много изследователи на „Богатство на народите“ твърдят, че книгата остава актуална за икономическите въпроси и днес. Свободните пазари и критиката към монополите, властимащите групи и лобистките интереси са все още централен въпрос в обществено-политическия живот.
