Продължителни военни действия в Близкия изток могат да окажат сериозно влияние върху световните пазари и икономики и да поставят правителствата пред нови и трудни предизвикателства. За това предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по време на събитие в Токио, цитирана от Bloomberg.
По думите ѝ, ако конфликтът в региона се окаже дълготраен, той има потенциал да се отрази на пазарните настроения, икономическия растеж и инфлацията. Според нея това може да наложи политиците да се подготвят за своеобразна „нова нормалност“, в която несигурността и неочакваните икономически шокове ще бъдат по-чести.
Георгиева отбелязва също така, че дори след края на военните действия е възможно да възникнат нови сътресения, затова държавите трябва да подредят вътрешните си политики така, че да имат по-голям капацитет за справяне с подобни шокове.
Коментарите ѝ идват на фона на рязък скок на цените на петрола. В началото на търговията в понеделник цената на суровината за кратко достигна около 120 долара за барел заради ескалиращото напрежение в Близкия изток и натиска върху основните маршрути за доставка на енергийни ресурси.
Ситуацията се усложнява и от сериозното намаляване на корабния трафик през Ормузкия проток, който е един от най-важните енергийни коридори в света. Според Георгиева преминаването на кораби през него е намаляло с около 90%. Протокът обслужва приблизително една пета от световните доставки на петрол и значителна част от търговията с втечнен природен газ. За много азиатски държави, включително Япония, той е ключов за енергийните доставки.
От МВФ предупреждават, че продължително поскъпване на енергията може да има осезаем икономически ефект. Според Георгиева увеличение на цените на енергията с 10% за период от една година би довело до повишаване на глобалната инфлация с около 0,4 процентни пункта и до забавяне на икономическия растеж.
Тя призова правителствата да инвестират в по-устойчиви институционални и икономически рамки, които да подпомагат стабилния растеж и ролята на частния сектор. Според нея страните трябва да използват внимателно инструментите на паричната политика, когато това е необходимо, като впоследствие възстановяват финансовите си буфери.
Георгиева подчерта, че въпреки глобалните сътресения държавите имат контрол върху собствените си вътрешни политики и могат да подготвят икономиките си по-добре, за да посрещнат подобни кризи.
