В България съществуват около 240 защитни съоръжения, изграждани основно през 60-те и 70-те години на миналия век. Тяхната обща вместимост обаче покрива едва 2% от населението на страната, обясни инспектор Петър Минков от РДПБЗН пред БТА по време на инспекция в скривалище в Сливен.
Оборудването в повечето обекти е остаряло. Основен дефицит са филтрите за вентилационните системи, които са критични при радиационна авария за пълното херметизиране на съоръжението. „Подмяната на оборудването изисква сериозни средства и е въпрос на решение на по-високо ниво дали тези обекти трябва да се поддържат и в какъв вид“, подчерта Минков.
При евентуален ядрен инцидент хората могат да се укрият и в жилищата си. Експертите съветват да се избере помещение с минимален излаз към външната среда и добре уплътнени прозорци. За по-новите сгради и търговски центрове има изискване подземните етажи да са проектирани и като колективни средства за защита.
Отговорността за поддръжката на съоръженията е разпределена:
* Държавни и общински обекти: Поддържат се от съответните институции.
* Предприятия: Собствениците са длъжни да се грижат за укритията в сградите си.
* Жилищни блокове: Ангажиментът за бомбоубежищата пада върху живеещите в тях.
Пълният списък на колективните средства за защита е публикуван на сайта на ГДПБЗН.
Правният парадокс за жилищните блокове
Тук се сблъскваме с абсурдна законова ситуация. Според действащата нормативна уредба, ако в мазето на вашия блок има бомбоубежище, то е обща част, за която отговорност носи етажната собственост (живущите).
Техническият абсурд: Филтровентилационните системи (ФВС) са специализирано военно-инженерно оборудване. Те изискват специфични филтри, които не се продават в кварталния железарски магазин, и техници със специален достъп за проверка на херметичността.
Санкциите: Законът предвижда глоби за неподдържане на защитни съоръжения, но в масовия случай те са насочени към юридически лица. При жилищните блокове контролът е почти нулев, защото държавата знае, че няма как да принуди пенсионери и млади семейства да съберат десетки хиляди левове за филтри срещу радиация.
Финансовият въпрос и планът за 98% от хората
Това е „слонът в стаята“. Ако съществуващите държавни скривалища покриват само 2% от населението, останалите 9,8 милиона души (метафорично казано) остават на самотек.
Поддръжката на едно старо скривалище струва стотици хиляди левове годишно (осветление, отводняване, вентилация). Държавата често избира да ги „консервира“ или да ги отдаде под наем (като фитнеси или складове), което ги прави неизползваеми при реална криза.
Реалният „план“ на властите се крепи на т.нар. „индивидуална защита“ и използването на обекти с двойно предназначение (метрото, подземни паркинги на молове). Проблемът е, че тези места предпазват от ударна вълна, но не и от химическо или радиационно замърсяване поради липса на херметизация.
