Дипломатическите усилия за прекратяване на войната между Русия и Украйна се оказват под въпрос, след като вниманието на САЩ се насочи към конфликта с Иран. Последният кръг от тристранни преговори между Украйна, Русия и САЩ се проведе на 16 февруари. Нова среща беше планирана за края на февруари, но беше отложена малко преди Вашингтон и Израел да нанесат съвместни удари по ирански цели.
Следващият кръг от разговори трябваше да се проведе в Абу Даби и да разгледа най-трудния политически въпрос – бъдещето на украинските територии, окупирани от Русия. Срещата трябваше да подготви възможна директна среща между президентите Володимир Зеленски и Владимир Путин.
Близкоизточната криза променя ситуацията
Ситуацията се усложни след американско-израелските удари срещу Иран. Техеран отговори с атаки, които засегнаха градове в Близкия изток, включително райони около Абу Даби.
Появиха се информации, че среща може да се проведе в Турция, но Зеленски потвърди, че разговорите са отложени.
„В момента приоритетът на партньорите е ситуацията в Иран“, заяви той.
Украински представител, запознат с преговорите, заяви пред Kyiv Independent, че тристранната среща не се е състояла основно заради американската страна.
Москва проявява нежелание за компромис
Според украински представители още преди ескалацията в Близкия изток Москва е показвала колебание да продължи дипломатическия процес.
Началникът на кабинета на Зеленски Кирило Буданов първоначално обяви, че нов кръг от разговори може да се проведе на 26–27 февруари, но Кремъл така и не потвърди тези дати.
В дните преди планираните разговори руски представители отправиха серия обвинения към Украйна и западните ѝ партньори. Руската външна разузнавателна служба заяви, че Франция и Великобритания подготвят предоставяне на ядрени оръжия на Украйна – твърдение, което противоречи на дългогодишната политика на двете държави.
Британски представители отрекоха обвиненията, а Зеленски ги определи като „политически натиск“.
В същото време Путин заяви, че руското разузнаване разполага с информация за възможен саботаж на газопроводите „Турски поток“ и Blue Stream, което според него може да застраши мирните усилия.
Кремъл признава пауза в преговорите
След началото на бойните действия между САЩ и Иран Москва промени тона. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призна на 5 март, че преговорите на практика са поставени на пауза.
„По обективни причини има пауза“, каза той и добави, че Вашингтон, който посредничи в разговорите, е зает с други въпроси.
Ръководителят на руското военно разузнаване Игор Костюков заяви, че САЩ имат по-голяма нужда от преговорите, отколкото Русия.
Основният спор остава територията
Ключовият проблем остава бъдещето на окупираните територии.
Украйна смята, че замразяване на фронтовата линия е най-реалистичната основа за примирие на този етап. Русия настоява украинските войски да се изтеглят от части от Донбас, които Киев все още контролира – условие, което украинската страна категорично отхвърля.
Киев потвърждава забавянето
Украинският президент призна, че дипломатическият процес се е забавил.
„Продължаваме практически всекидневни контакти със Съединените щати. Засега заради ситуацията в Иран няма необходимите сигнали за нова тристранна среща“, каза Зеленски.
Той подчерта, че Украйна остава готова да възобнови разговорите веднага щом условията позволят.
Тръмп обвинява Зеленски
Въпреки че забавянето е свързано основно с фокуса на САЩ върху Иран, Тръмп заяви, че Зеленски бави процеса.
„Зеленски трябва да се стегне и да сключи сделка. Той няма силни карти“, каза американският президент пред Politico. „Мисля, че Путин е готов за споразумение“.
Възможност за нова среща
Специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф заяви, че преговорите може скоро да възобновят темпото. Миналата седмица Русия и Украйна извършиха размяна на 1000 военнопленници, договорена в предишни разговори в Женева.
По думите му това показва, че дипломацията все пак дава резултати.
Според източници следваща среща може да се проведе още следващата седмица, което би било четвъртият кръг от преговори между Украйна, Русия и САЩ от началото на годината – и първият на фона на разширяващия се конфликт в Близкия изток.
