Страните от Централна и Източна Европа са станали значително по-устойчиви на сътресения в енергийните доставки след усилията за диверсификация, предприети след руската инвазия в Украйна през 2022 г., показва анализ на S&P Global, цитиран от Reuters. Според агенцията тези промени дават на региона по-голяма защита срещу икономическите последици от конфликта между САЩ и Израел, от една страна, и Иран, от друга, който доведе до рязко поскъпване на енергията и колебания на финансовите пазари.
В първите дни на напрежението валутите и доходността по държавните облигации в Централна Европа бяха под натиск, тъй като инвеститорите реагираха на риска от нови сътресения на енергийния пазар. По-късно обаче пазарите частично се стабилизираха на фона на надеждите за деескалация. По думите на директора за суверенни рейтинги за Европа, Близкия изток и Африка в S&P Global Рави Бхати регионът е бил силно засегнат в началото на войната в Украйна заради високата зависимост от руски газ и други енергийни доставки. Това е принудило държавите бързо да търсят алтернативни източници. Според него именно този процес е направил страните в региона значително по-устойчиви на шокове в енергийните доставки, като важна роля са изиграли развитието на възобновяемата енергия и достъпът до световния пазар на втечнен природен газ.
Най-голям напредък в диверсификацията е постигнала Полша – най-голямата икономика в региона. Страната откри първия си терминал за втечнен природен газ още през 2015 г. и изгради нови газови връзки със съседни държави, за да намали зависимостта си от руски доставки. Благодарение на излаза си на Балтийско море Полша вече е независима и от руския петрол, като чрез терминала в Гданск снабдява дори две рафинерии в Германия. Освен това страната изгражда около 6 гигавата офшорни вятърни мощности в Балтийско море и планира строителството на атомна електроцентрала на морското крайбрежие.
Чехия също успя да намали зависимостта си от руски енергоносители, като се насочи към доставки на газ от Норвегия и втечнен природен газ, основно чрез терминал в Нидерландия. През 2025 г. страната прекрати и вноса на руски петрол, след като модернизацията на западния тръбопровод TAL позволи нуждите ѝ да бъдат покривани изцяло по този маршрут.
За разлика от тях Унгария остава силно зависима от руски енергийни доставки – около 75% от природния газ и почти целият петрол в страната идват от Русия. Именно затова унгарската валута и пазарът на държавни облигации бяха сред най-силно засегнатите в региона при последните колебания в цените на енергията.
