На 3 януари 2026 г. венецуелският лидер Николас Мадуро беше заловен от американски сили в драматична военна операция. Само 56 дни по-късно съвместен въздушен удар на САЩ и Израел уби върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей в Техеран. За Владимир Путин тези събития са предупреждение. Авторитарните лидери внимателно наблюдават съдбата на други диктатори. Когато един режим падне, останалите бързо си извличат поуки.
Затова войната срещу Украйна за Путин не е само за територии. Тя е битка за оцеляването на режима му. Когато диктаторите почувстват, че властта им е застрашена, те често ескалират. Но именно тогава правят и стратегически грешки, които могат да бъдат използвани от противниците им. Смъртта на Хаменей засилва този страх, пише Kyiv Independent в анализ.
Уроците от падането на диктатори
Путин отдавна е обсебен от съдбата на свалени автократи. Той видя как Муамар Кадафи беше свален и убит през 2011 г. Видя и как Саддам Хюсеин беше заловен през 2003 г. и екзекутиран три години по-късно. От тези случаи той извежда един извод: компромисът със Запада не гарантира сигурност.
Историята показва, че персоналистките диктатури са особено уязвими. Кадафи управляваше без институционални ограничения и жестоките репресии срещу протестите през 2011 г. доведоха до намесата на НАТО. Режимът му се срина бързо.
При Саддам Хюсеин друг проблем изигра ключова роля. Лидерът беше изолиран от реалността. Около него имаше хора, които се страхуваха да му казват истината. Разузнаването и службите представяха изкривена информация за силата на иракската армия.
Краят на илюзията за „вечните“ режими
Венецуелският президент Николас Мадуро дълго оцеляваше въпреки санкциите и международния натиск. Но тази година Вашингтон постигна нещо, което мнозина смятаха за невъзможно – неговото сваляне.
Заедно с убийството на Хаменей това разби илюзията, че авторитарните режими могат да съществуват безкрайно.
Ако те могат да паднат, може да падне и Путин.
Убийството на Хаменей има още по-голямо значение. Той управляваше Иран 36 години и беше един от най-важните съюзници на Кремъл. Хаменей задълбочи сътрудничеството с Русия и Китай, вярвайки, че това ще предотврати атаки срещу Иран. САЩ и Израел доказаха, че това не е така.
Как Украйна подкопава режима на Путин
Режими като този на Путин разчитат на т.нар. „легитимност чрез резултати“. Те обещават икономически растеж, сигурност и национална гордост. Легитимността на Путин е изградена върху обещанието да възстанови „величието на Русия“ и да върне „исторически руски земи“.
Войната срещу Украйна обаче разклаща тези основи. На 24 февруари 2022 г. Путин обеща бърза и успешна „специална военна операция“. Четири години по-късно Русия има над 1,2 милиона жертви и напредва със скорост едва 15–70 метра на ден.
Разликата между обещанията и реалността е огромна. Ако Русия претърпи видимо стратегическо поражение – чрез загуба на територии или неблагоприятно примирие – елитите около Путин може да започнат да се питат защо са приели икономическата изолация и тежките санкции.
Защо Путин предпочита ескалацията
Затова Путин вероятно ще ескалира войната, вместо да приеме поражение. За него конфликтът вече не е само за Донбас, Крим или НАТО. Той е за собственото му оцеляване в Кремъл.
Путин е готов да понесе огромни човешки и икономически загуби. Той може да удължи войната и да увеличи риска от ескалация, вместо да подпише споразумение, което изглежда като поражение. Но решенията, взети от страх, често водят до грешки.
Грешките на Кремъл
Историята на войната вече показва това. Мобилизациите в Русия предизвикаха паника и изтичане на капитали. Бунтът на „Вагнер“ унижи Кремъл и показа пукнатини в елита. Съюзите с Северна Корея и Иран засилиха международната изолация на Москва. Ядрените заплахи на Путин също не постигнаха желания ефект. Вместо да уплашат Запада, те доведоха до безпрецедентна военна помощ за Украйна – включително изтребители F-16, ракети ATACMS и други системи.
Новият удар: нестабилността в Иран
Иран е ключов партньор за Русия. Той помага на Москва да заобикаля санкции и доставя оръжия. Ако Ислямската република се разпадне, Русия ще загуби важен елемент от своята мрежа от съюзници. Това ще отслаби още повече позициите на Кремъл.
Защо подкрепата за Украйна остава ключова
Продължаващата военна и финансова подкрепа за Украйна увеличава цената на руската агресия. Когато разходите станат по-големи от потенциалните ползи, логиката на режима започва да се разпада. Путин наблюдава съдбата на други паднали диктатори и вижда в тях възможното си бъдеще. Задачата на Запада, според анализа, е да направи така, че това бъдеще да стане неизбежно.
