С разширяването на войната с Иран европейските градове вече попадат в обсега на ракетния арсенал на Техеран. Въпросът дали Иран би могъл да удари Европа вече не изглежда хипотетичен. Експерти и представители на НАТО обаче уверяват, че алиансът разполага със средства да защити континента.
Ескалация на конфликта
След като САЩ и Израел нанесоха удари по ирански цели – при които беше убит върховният лидер аятолах Али Хаменей и бяха тежко поразени военните и службите за сигурност на страната – Техеран започна мащабна кампания от ракетни и дронови атаки в региона. Ирански ракети вече удариха цели в Израел и страните от Персийския залив. Ирански дрон е атакувал и британска военна база в Кипър, което накара британския премиер Киър Стармър да разреши използването на британски бази за американски ответни удари срещу ирански ракетни позиции.
Ситуацията се изостри допълнително, след като системите за противовъздушна отбрана на НАТО прихванаха две ирански балистични ракети, насочени към турското въздушно пространство. Това е граница, която Иран досега не е преминавал. Така Европа се оказва по-близо от всякога до директните последици от конфликта.
Какви оръжия могат да достигнат Европа
Иран разполага с няколко вида далекобойни оръжия, които потенциално могат да достигнат европейска територия. Най-мощното сред тях е балистичната ракета Khorramshahr, която може да носи бойна глава с тегло до 1800 килограма. Тя може да бъде изстреляна от укрепени подземни бази в северозападен Иран, например, в планинските райони около Керманшах, Табриз и Исфахан.
При намален товар обсегът ѝ достига около 3000 километра. На това разстояние в обсега попадат столици като Атина, София и Букурещ. При максимален обсег могат да бъдат достигнати и градове като Виена, Рим и Берлин.
Друг елемент от иранския арсенал са дроновете. Моделът Shahed-136 вече е използван масово във войната на Русия срещу Украйна. Той може да измине до 2500 километра. Бойната му глава е сравнително малка – между 30 и 50 килограма – но тези дронове се използват на рояци. Тяхната цел е да претоварят системите за противовъздушна отбрана и да атакуват енергийна инфраструктура.
Третият тип оръжие са крилатите ракети, най-вече моделът Soumar и неговите варианти. Техният обсег е между 2000 и 3000 километра. За разлика от балистичните ракети, крилатите летят ниско и следват релефа на терена, което ги прави много по-трудни за откриване от радарите.
Как работи ракетната защита
Израел е най-добрият пример за това как изглежда противоракетната защита в реални условия. По време на настоящия конфликт Иран е изстрелял между 500 и 550 балистични ракети към израелска територия.
Многостепенната израелска система за отбрана – която включва системите Arrow-2, Arrow-3 и David’s Sling – е прихванала почти всички от тях. Само 31 ракети са паднали в населени райони.
Въпреки това съществуват и слабости. Някои ирански ракети са разработени специално за преодоляване на противоракетната защита. Според анализатори ракетата Khorramshahr-4 например навлиза отново в атмосферата със скорост около Мах 8, което оставя много малко време за реакция.
НАТО: Европа може да спи спокойно
В интервю за Euronews говорителят на върховното командване на съюзническите сили в Европа полковник Мартин О’Донъл заяви, че НАТО разполага с необходимите способности да защити континента.
„НАТО разполага с всичко необходимо, за да защити територията на алианса и нашия един милиард жители. Европейците трябва да могат да спят спокойно, знаейки, че НАТО има способността да неутрализира всяка подобна заплаха“, каза той.
По думите му последните прихващания на ракети над Турция показват, че системата работи не само на теория. Целият процес – от засичането на изстрелването до унищожаването на ракетата – може да отнеме по-малко от десет минути.
Новата заплаха – дроновете
Дроновете създават ново предизвикателство за противовъздушната отбрана. НАТО вече разгръща нова система за борба с дронове – Merops – в Полша и Румъния. Тя използва малки евтини дронове-прехващачи, които се блъскат в атакуващите апарати или се взривяват близо до тях.
Рискът от атаки в Европа
Експерти предупреждават, че евентуална иранска атака срещу Европа може да не се ограничи само до ракети или дронове. Според анализатори Техеран има история на използване на агенти и криминални мрежи в Европа за извършване на нападения.
От 2021 г. европейските служби за сигурност са регистрирали увеличаване на подобни операции. Целите често са ирански дисиденти, журналисти, еврейски общности и израелски граждани.
Според специалисти Иран може също да използва кибератаки срещу енергийни, водни или здравни системи, както и саботаж на инфраструктура.
Въпреки това експертите смятат, че основната цел на подобни действия би била оказване на политически натиск върху европейските държави и създаване на напрежение в обществата, а не масови атаки срещу цивилното население.
