Европейската комисия (ЕК) официално прекрати наказателната процедура срещу България, свързана с достъпа до правосъдие по отношение на качеството на въздуха. Решението беше взето след положителна оценка на законодателните реформи, предприети от страната ни.
Процедурата беше открита през 2020 г., когато Брюксел установи, че българското законодателство не позволява на граждани и организации да оспорват пред съда общинските програми за качество на въздуха. Това беше оценено като нарушение на европейските стандарти за екологична прозрачност и контрол.
За да отговори на изискванията на ЕК, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) разработи промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух. След период на политическа нестабилност, законопроектът беше окончателно приет от Народното събрание на 11 септември 2025 г.
Новите текстове вече дават изрично право на представителите на обществеността да оспорват общинските екопланове по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Къде проблемът е най-остър?
Въпреки законодателния успех, данните от последното тримесечие показват, че няколко български града остават в „червената зона“ по отношение на фините прахови частици (ФПЧ10). Възможността гражданите да съдят общините е най-актуална за жителите на:
Пловдив и Смолян: Традиционно едни от градовете с най-голям брой превишения заради географското положение и масовото използване на твърдо гориво за отопление.
София: Столична община вече е обект на колективни искове, а новите законови правила ще улеснят оспорването на новата общинска програма за въздуха (2026–2030).
Димитровград и Гълъбово: Райони, където индустриалното замърсяване и дейността на ТЕЦ-овете често водят до превишаване на нормите за серен диоксид.
Русе: Градът, в който гражданското общество е най-активно по темата за трансграничните и индустриалните миризми.
Едно затворено досие, но под засилен надзор
Въпреки че затварянето на тази процедура е категоричен успех за българската дипломация, експертите отбелязват важен детайл: решението на Брюксел се отнася единствено до правото на достъп до правосъдие. България поправи законодателния си дефицит, но страната ни остава под наблюдение от страна на ЕК по паралелни производства, които касаят системното превишаване на самите норми за замърсяване. На практика Брюксел ни дава „инструментите“ за контрол, но тепърва ще следи дали съдебният натиск върху общините ще доведе до реално пречистване на атмосферата.
Важно за гражданите
Благодарение на закритата процедура, ако живеете в община с доказано замърсен въздух и липса на адекватни мерки от страна на кмета, вече можете да атакувате плана за действие в съда. Това правомощие превръща гражданите в активен участник в екологичния контрол, като им позволява да изискват по-строги стандарти и реални инвестиции в чиста околна среда.
ФрогНюз
